Читать «Тайната история» онлайн - страница 249

Особено траурът на хипитата имаше почти антропологична значимост. Приживе Бъни бе в почти непрестанна война с тях: те замърсяваха ваната с боите за дрехи и пускаха музикалните си уредби силно, за да го дразнят. Бъни ги бомбардираше с тенекиени кутии от безалкохолно и викаше охраната всеки път, щом му се стореше, че пушат трева. Сега, когато бе мъртъв, те отбелязаха преминаването му във вечните ловни полета по един безличен, почти племенен начин — припяваха, плетяха мандали, биеха барабани и изпълняваха собствените си неразбираеми и загадъчни ритуали. Хенри бе спрял да ги погледа от разстояние, подпрял металния връх на чадъра си във върха на обувката си в защитен цвят, с ластик от двете страни.

— „Мандала“ дума от пракрит165 ли е? — попитах го.

— Не — поклати той глава. — Санскрит. Означава „кръг“.

— Значи това е нещо хиндуистко, така ли?

— Не е задължително — отвърна Хенри, докато оглеждаше надменно хипитата, сякаш бяха животни в зоопарк. — Мандалите се свързват с тантризма. Самият тантризъм има покваряващо влияние над индийския будистки пантеон. Въпреки че негови елементи са усвоени и преобразувани от будизма още към 800-та година, тантризмът има своя научна традиция — изопачена според мен, но все пак традиция — и замлъкна, докато наблюдаваше едно момиче с дайре, която замаяно се въртеше на поляната. — Но ако трябва да отговоря на въпроса ти, да, мандалата има заслужено място в истинския будизъм. Открити са следи от нея по надгробни могили по долината на река Ганг, а и на други места, при това датират от първи век след Христа.

Когато препрочетох този откъс, ми се стори, че съм бил до известна степен несправедлив към Бъни. Хората наистина го харесваха. Никой не го бе познавал много добре, но една от особените черти на личността му бе, че колкото по-малко го бе познавал един човек, толкова повече му се струваше, че му е бил близък. От разстояние на времето характерът му създаваше образ на монолитност и цялостност, която всъщност бе нереална, като холограма. Отблизо той бе само петънца и светли точки, можеше да прокараш ръката си през него. Ако се отдалечиш на достатъчно разстояние обаче, илюзията отново си идваше на мястото и ето го Бъни, по-истински приживе, присвил очи иззад малките си очила, отмятащ с една ръка мокрия кичур коса от челото си.

Характер като неговия се разпада, когато бъде подложен на анализ. Той може да бъде обрисуван със забавна история, случайна среща или дочуто изречение. Хора, които никога не бяха говорили с него, изведнъж с голяма топлина си спомняха как са го видели да подхвърля пръчки на някакво куче или да краде лалета от учителската градина.

— Той докосваше живота на хората — каза административният директор на колежа и навеждайки се напред, се хвана здраво за катедрата с две ръце. Въпреки че щеше да повтори същото изречение по абсолютно същия начин след два месеца на заупокойната служба в памет на момичето от първи курс, което в крайна сметка постигна по-голям успех с бръснача, отколкото с отровните плодове на нандината, в случая с Бъни поне това важеше с особена сила. Той докосваше живота на хората, живота на непознатите по един напълно неочакван начин. Именно те жалеха за него истински или за онова, което си мислеха, че бе той. Мъката им не бе по-малка поради факта, че не познаваха добре нейния предмет.