Читать «Тайната история» онлайн - страница 250

Точно тази нереалност на характера му, тази прилика с анимационен герой, ако щете, която бе тайната на обаянието му, и която в крайна сметка направи смъртта му повод за толкова скръб. Подобно на велик комик, Бъни оцветяваше обкръжението, в което се озовеше. За да се наслади на постоянството му, човек трябваше да го види във всякакви изумителни ситуации: яздещ камила, бавещ бебе или пък в космоса. Сега, след смъртта му, това постоянство изкристализира и се преобрази в нещо напълно различно — добре познатият шегаджия от филмите доста изненадващо бе принуден да играе трагична роля.

Снегът най-накрая се стопи и изчезна толкова бързо, колкото се бе появил. За двадесет и четири часа се бе разтопил напълно, с изключение на няколко прекрасни тъмни кръпки из гората — покрити с бяла дантела клони, от които се отцеждат капки, пробиващи дупки в ледената кора — и кишавите сиви купчини край пътя. Поляната пред столовата се бе ширнала пуста като бойно поле от Наполеоновите войни: разорано, жалко и изпотъпкано от хорските крака.

Този период бе особен, накъсан. В дните преди погребението не се виждахме много. Семейство Коркоран отмъкнаха Хенри със себе си в Кънектикът, а Клоук, който ми се струваше на ръба на нервна криза, се настани неканен у Чарлс и Камила, където пиеше бира „Гролш“ със стекове и заспиваше на дивана с димяща цигара. Аз пък бях принуден да понасям Джуди Пуви и приятелките й Трейси и Бет.

— Ричард, — казваше Джуди и се пресягаше през масата, за да стисне ръката ми, — трябва да се храниш.

Редовно идваха да ме вземат, щом станеше време за ядене, а след това оставах пленник на малките занимания, които бяха планирали за мен — авто-кино, мексиканска храна или апартаментът на Трейси, където отивахме, за да пием „маргарити“ и да гледаме МТВ. Нямах нищо против киното, но непрекъснатото шествие от начоси и питиета с текила ми идваше в повече. Бяха луди за някакво питие, което наричаха „камикадзе“ и си умираха да боядисват коктейлите в ужасяващо електриково синьо.

Всъщност често се радвах на присъствието им. Въпреки всичките си пороци, Джуди бе добра душа, а и така обичаше да се разпорежда и бърбори, че колкото и да е странно, с нея се чувствах в безопасност. Не харесвах Бет. Тя се занимаваше с танци, беше от Санта Фе, с идиотски кикот и гумено лице, което усмивката изпъстряше с трапчинки.

В Хампдън я смятаха за красавица, но аз ненавиждах ленивата й походка, подобна на кокер шпаньол и гласа й на малко момиченце, който ми се струваше много престорен и често се израждаше до скимтене. Бе преживяла една-две нервни кризи, та понякога, докато й говорех, очите й се разширяваха и започваше да гледа втренчено, което ме изнервяше. Трейси бе страхотна. Беше красива еврейка с ослепителна усмивка и склонност да подражава на Мери Тайлър Мур166 като се прегръщаше сама или пък се въртеше с разперени ръце. Трите пушеха много и разказваха досадни истории: