Читать «Мисти» онлайн - страница 91

Веднага бях обзета от притеснения.

— Не можеш просто така да позволиш на непознат да се срещне с Алекс. А ако е онзи, дето дебне тийнейджърите с дарби и ги убива?

Тарин премести лъжичката си в чинийката.

— Знам това, Мисти, затова и предложих да се срещнем тук, на неутрална почва и в присъствието на Уриел и мен. А ти си прекрасен бонус. Ще ни кажеш дали е това, за което се представя.

— Но все пак: ние не го познаваме! Сега не е времето да се поемат рискове!

— Така е. Но ако казва истината, далеч не е непознат. Той е от семейството. Това се опитвам да ти кажа, Алекс, той твърди, че ти е чичо.

На Алекс му бе необходим миг, за да попие неочакваната информация. Разчел съвършено времето, Уриел се върна с напитките ни.

— Ето. — Остави черното кафе пред Алекс и малко бяло чайниче пред мен. — Рискувах да взема и малко сладки.

Всъщност Алекс не беше чул думите на Уриел, все още мислеше за казаното от Тарин.

— Как е възможно да имам чичо?

— По обикновения начин. — Тарин се усмихна горчиво. — Казва, че е брат на баща ти. Името му е Йохан дю Плеси.

Алекс се почеса по ръката, движение, което бе израз на напрегнатостта му. Протегнах ръка да спра неговата, но той я отмести, нервите му бяха оголени.

— Защо не се е свързал с мен до днес?

Тарин погледна над рамото на Алекс.

— Той ще дойде ли тук? — попитах. Исках да бъда с Алекс в това, но нещата се развиваха прекалено бързо, а аз трябваше да се срещна с родителите си.

— Да. Казах му, че трябва да бъде тук в единайсет. — Оставаха пет минути. — Не след дълго трябва да потегли за следващата си среща в друг град, затова реших, че е по-добре да направя уговорка, отколкото да изпусна шанса. Правилно ли постъпих, Алекс? Трябваше да мисля бързо.

Алекс стискаше чашата.

— Да, благодаря. Не бих искал да пропусна възможността да се видя с него.

„Добре ли си?“, попитах.

Алекс бе замълчал, не правеше опити да се свърже с мен телепатично, както бе от петък насам. Питах се какво ли става в главата му и усещах ново разстояние между нас. Спомних си как му бях позволила да ме подкрепи при срещата с родителите ми; изглеждаше, че това не е двупосочна улица, когато ставаше въпрос за чичо му.

„Не бъди неразумна, Мисти. Остави момчето да си отдъхне“, прошепна разумната ми страна.

— Не знам много освен онова, което е написал в имейла си — продължи Тарин, — но трябва да си наясно, Алекс, че е човек с дарба. Каза, че затова не знаел къде си. Брат му го изхвърлил от живота си, точно както направил с теб, и Йохан нямал представа, че не са те взели със себе си, когато заминали за Аржентина. Оттогава непрекъснато се местели. Съвсем случайно, чрез свои бизнес контакти в Америка, хора, които ги познавали, научил, че в семейството на брат му нямало момче на твоята възраст. Тогава започнал да те търси.

— Аз... това е прекалено много, за да го поема наведнъж — призна Алекс.

— Знам: първо намери Мисти, а сега изглежда, че имаш семейство, което е готово да се върне в живота ти. Ще ти простим, че си смутен.