Читать «Мисти» онлайн - страница 89

— Да, важен е, но Алекс, ти също си важен. Няма да се стигне до това, но ако трябваше да избирам между вас, ти щеше да спечелиш.

Той изглеждаше леко смутен.

— Никой не ме е поставял на първо място. Никога.

— Е, сега аз те поставям на първо място. Така че свиквай с това. — Наведох се за целувка.

— О, мога много бързо да свикна с това. — Той се усмихна и погали устните ми с палец, придумвайки ги ласкаво да се отворят. След това устата му се съедини с моята.

ТРИНАЙСЕТА ГЛАВА

Макар че животът ми беше насред един от най-големите моменти на Мисти, Самър и Ейнджъл трябваше да се върнат по домовете си в неделя. Ейнджъл бе измислила някои наистина находчиви извинения с надеждата да й позволят да остане, но на майка й не й минаваха такива и на Ейнджъл бяха дадени строги заповеди. Самър беше по-наясно и не очакваше благоволение от родителите си, затова вече им бе написала съобщение, че е на път. Двамата е Алекс ги придружихме, за да сме сигурни, че са хванали влака. Това не бе нещо, което обикновено правех, когато ми идваха на гости — просто им махвах с ръка, щом заемеха местата си в автобуса за гарата, — затова Ейнджъл заяви, че се държим като шерифи, които ги прогонват от града. Алекс се съгласи, подкачайки я, че този град не е достатъчно голям и за двамата, после се престори, че върти въображаемите си пистолети. Почувствах, че го обичам още повече за това; Ейнджъл обожаваше, когато някой се шегуваше с нея.

Билетите бяха купени, Самър ме прегърна и ми обеща, че татко ще промени мнението си.

— Не знаеш това — прошепнах, за да не чуе Алекс. За щастие, той бе зает да поставя на главата на Ейнджъл мнима каубойска шапка.

— Не, не знам, но няма причина. Погледни го от хубавата страна: имаш добро момче в лицето на Алекс и много време да убедите баща ти, че сте сериозни.

— Благодаря, Самър. Винаги си толкова разумна. Иска ми се ти да управляваше света.

Ейнджъл се откъсна от Алекс и подръпна края на шала ми.

— Така ти завиждам. Мисля, че ще се наложи да се науча да те мразя.

— Не ми завиждай. Не всичко е сладост и светлина в дома на семейство Девън.

— Да, баща ти... Но, хайде, момиче, имаш Алекс за своя сродна душа! Обзалагам се, че моята ще се окаже някой ексцентрик с пъпки, който прекарва целия си живот в спалнята си, хаквайки компютрите в Пентагона.

Прегърнах я.

— Съдбата няма да бъде толкова жестока.

— Сигурна ли си?

— Дори да е суперексцентричен, ще се научиш да го обичаш такъв, какъвто е.

— О, човече — изстена Ейнджъл, — така ли се получава тази работа със сродните души? Химията доминира над здравия разум? Хайде, Самър, да вървим, преди да съм се депресирала прекалено, че да не мога да помръдна.

Алекс ме прегърна, докато им махахме, а те преминаваха през бариерата, леко и успокояващо докосване, което говореше повече от всякакви думи.

— Харесвам приятелките ти — каза, когато се обърнахме да си вървим.

— Това е добро начало. Аз също харесвам приятелите ти.

Телефонът на Алекс иззвъня. Той провери какво гласи съобщението.

— Тарин иска да се върна веднага.