Читать «Мисти» онлайн - страница 93

— Тя е сродната ми душа. Току-що се срещнахме.

Йохан поклати глава и погледът му отново ме обходи с подновен интерес.

— Виж ти! Очевидно има много какво да науча за теб, Алекс. Не знам откъде да започна. Разкажи ми всичко за себе си: дарбата ти, училището ти, приятелите ти.

Бях благодарна на Йохан за това, че даде повод на Алекс да говори за себе си. Бяхме започнали да си разменяме информация за живота си, но не бях имала възможност да седна и да чуя всичко като история от самото начало.

— Не е било възможно да бъда осиновен, след като родителите ми са ме изоставили, защото положението ми е било под въпрос. Властите дори не били сигурни дали съм бил изоставен, толкова объркано било всичко. Последователно са ме приели няколко приемни семейства — добри хора. Наистина, щял съм да бъда щастлив някое от тях да ме осинови, но социалните служби не можели да вземат решение. Разказал съм им някаква изопачена история, че родителите ми са избягали от дявола — предполагам, че така са гледали на мен. Властите все още търсели родителите ми, за да им поискат обяснение, обаче те били скрили добре следите си.

Йохан отпи от кафето си и трепна.

— Има нужда от захар. — Пусна две грубо оформени бучки в чашата си. — Обаче са знаели името ти. Питам се защо не са се свързали с мен?

— Добър въпрос. Не знам. Не са могли да проследят произхода ми, всички документи били скрити или унищожени; било е трудно да се разчете миналото ми и голяма част от него останала загадка. Очевидно никога не съм те споменавал, тъй като не съм си спомнял семейството си. Предполагам, че нямам живи баба и дядо?

— Не и от моята страна. И двамата починаха внезапно, когато бях тийнейджър. Мисля, че след това Роджър вече не беше същият. Не знам много за семейството на Мириам. Не бях поканен на сватбата. И какво стана, когато постъпи в средното училище?

— Получих стипендия от фондация на хората с дарби за международния колеж в Кейптаун. Бях късметлия да открия, че мис Кътси току-що се е присъединила към колектива там. Оттогава тя ми помага.

— Значи, си бил щастлив?

— Да. Имам добри приятели и получих страхотно образование, така че не съм се справил много лошо.

— Доволен съм. Нямаше да се радвам да науча, че последните тринайсет години са били нещастие за теб. И така, каква е дарбата ти?

— Мога да убеждавам — хора, неща: обикновено мога да ги накарам да направят това, което искам.

— Отлично. Използваш ли я сега, за да ме накараш да се гордея с племенника си?

— Не. — Алекс ми се усмихна набързо. — Мисти слага прът в колелата ми, когато става въпрос за дарбата ми. Тя се изключва около нея.

— Колко интересно. И каква е дарбата ти, Мисти? — Йохан обърна светлите си сини очи към мен. Формата им бе подобна на тези на Алекс, но без по-тъмния пръстен и миглите, които придаваха на очите на Алекс тяхната наситеност.

— Казвам истината и ако изгубя контрол над дарбата си, хората около мен не могат да лъжат. Дори когато контролирам влиянието й над другите, мога да усетя кога някой не е честен.