Читать «Мисти» онлайн - страница 85

Алекс й се усмихна с благодарност.

— Струва ми се, че много рано в живота се научих да разчитам на себе си.

Татко не хапваше нищо.

— И сега мислиш, че можеш да премахнеш годините на навик и да направиш Мисти част от живота си? — Разкъса хлебчето. — Тя е момиче с много нежно сърце, няма да може да цъфти с човек, който няма да й позволи да се облегне на него и обратното. Във връзката става въпрос за взаимна подкрепа, а не за разделение.

Усетих как гневът на Алекс се надига. Той не заслужаваше думите на баща ми.

— Моля те, татко, не прави това. — Не можех да понеса да гледам неодобрението на баща си спрямо първия сериозен избор, който правех в живота.

Алекс ми хвърли поглед, с който ме предупреди да стоя вън от битката.

— Не съм казал, че нямам опит в грижите за другите, сър. Около мен има хора, за които мисля като за свое семейство. Със сигурност мога да се науча да се грижа за някого другиго. Обещавам ви, че щастието на Мисти ще е преди моето.

— Прекрасни думи. Без съмнение, искрен си, тъй като Мисти е тук, а ние всички знаем какво означава това. — Татко допълни чашата си с вино. — Но вие сте толкова млади и двамата сте в капана на това, което е между вас. Не е здравословно.

— Марк — помоли го мама.

— Не, Топаз, ще кажа каквото имам.

— Но, след като Мисти е на масата, знаеш, че няма да го кажеш деликатно. Ще прозвучи така, сякаш нападаш Алекс, а нищо от това не е по негова вина.

Това съм аз: рушителят на тактичността.

— Да изляза ли за малко?

— Не, Мисти, остани и чуй какво имам да кажа. Засяга теб и твоето бъдеще. — Татко отпи щедра глътка вино и преглътна. — Не те нападам лично, Алекс. Отдавна имам своите съмнения за някои от начините, по които се държите вие, хората с дарби, а сега, с този убиец сред вас, опасенията ми са по-силни отвсякога. Вашето общество окуражава нездравословни бракове. Не е хубаво това, че имате тази сила и никаква отговорност. Вярвам, ще откриете, че този престъпник е изкривен от факта, че притежава способност, която го отделя от другите. По-добре е да се присъедините към общия поток, да забравите всичко за тази работа със сродните души и да живеете обикновен живот, който не подхранва този вид перверзия.

Устата на мама остана отворена.

— Марк, не знаех, че се чувстваш по този начин.

— Е, Мисти не си бе у дома, за да ме накара така искрено да споделя мислите си, нали? А ето и още нещо: така, както аз виждам нещата, твоята дарба ти носи само нещастие, Мисти. Местиш се от училище в училище, никога не успяваш да преодолееш свързаните с нея проблеми, тормозят те, защото си различна.

Не исках Алекс да узнава за тормоза: това ме караше да изглеждам така достойна за съчувствие.

Татко не бе свършил.

— Мислех, че можеш да я надраснеш, но с напредването на възрастта ти става все по-лошо. Иска ми се да можеше просто да я изключиш.

Вътрешно кипях. Разбирах, че това бе продиктувано от загрижеността на татко за мен, братята и сестрите ми. Това бе отчасти и самозащита, защото, тъй като Кристал бе търсач на сродни души, той вероятно бе по-загрижен за брака си, отколкото го показваше. Но въпреки че разбирах всичко това, думите му ми звучаха като неодобрение, струваше ми се, че не ме харесва — не и такава, каквато бях. Не го бях осъзнала до този момент. Винаги бе третирал лошите страни на дарбата ми като шега и беше махал с ръка на многобройните ми смущаващи моменти.