Читать «Мисти» онлайн - страница 83

— Ставам все по-нервен. — Алекс размърда рамене, щом наближихме ярко осветения хотел. Беше облечен в шоколадовото си кожено яке, което бе закопчано, за да го предпазва от студа. Спрях на вратата на ресторанта, за да изпълня една своя мечта.

— Какво правиш? — Алекс сведе поглед към пръстите ми.

— Знаеш ли какво изкушение са тези ципове? — Закопчах джобовете на гърдите му, после отново ги разкопчах.

— Ти си луда! Това са просто ципове.

Потупах го по гърдите.

— На това яке, носено от това момче, те са чисто изкушение и не мога да устоя. Мислех да направя това още първия път, когато те видях с него.

Усмивката му стана по-широка и той пристъпи по-близо към мен.

— И направи ли го вече? — Гласът му бе тих и опасен, казваше, че няма търпение да остане насаме с мен. Допря устни до меката част на ухото ми и се сгуши. — Искаш ли да чуеш някои от мислите ми относно това какво ми се ще да направя с теб?

Не можех да се измъкна с лъжа.

— Да.

Той докосна леко ухото ми с върха на езика си.

— Ще започна с...

„Мисти, има две неща, които трябва да знаеш.” Гласът на мама достигна до мен чрез телепатията. „Първо — чакаме ви и второ — масата ни е до прозореца, откъдето виждаме добре входа.“

— Алекс, родителите ми ни виждат.

Той замръзна, устните му бяха достигнали ъгъла на челюстта ми.

— Това не е добре.

— Не е. — Изкикотих се нервно.

— И така, сега какво?

— Ще влезем и ще се преструваме, че не са ни забелязали. — Хванах го за ръката. — Готов ли си?

Когато стигнахме до масата им, родителите ми се изправиха. Вече бяха отворили бутилка вино, тя бе преполовена, а забелязах и че чашата на татко е почти празна. Обикновено той не пиеше много, затова предположихме, че не сме единствените, които се чувстват нервни и тревожни.

Мама ме прегърна силно.

— Изумителен, Мисти, той е абсолютно изумителен — прошепна в ухото ми. — А Уриел твърди, че е наистина прекрасен млад човек, а това е всичко, за което се тревожа.

— Благодаря, мамо.

Татко гледаше Алекс подозрително. Той му подаде ръка.

— Алекс.

— Мистър Девън. — Отсъдих точки за Алекс, задето задържа зрителния контакт, докато си стискаха ръцете. — Удоволствие е да се срещна с вас.

— Ще видим.

— Татко! — Целунах го неодобрително по бузата. — Не бъди такъв, моля те. — Планът ми Алекс да се влюби в семейството ми като част от цялостната сделка изглеждаше прекалено оптимистичен.

Татко отказа да ми позволи да се измъкна само с целувка.