Читать «Мисти» онлайн - страница 86

Не бе свършил.

— Сега идваш, а нямаш дори още седемнайсет, и казваш, че гените ти, или каквото и да е там, те свързва с този непознат. Той изглежда достатъчно добро момче, но аз не вярвам в уреждането на бъдещето по този начин. Той трябва да заслужи правото да бъде с теб, а не да му бъдеш поднесена на тепсия. Ти заслужаваш повече от това.

— Привършихте ли с ордьоврите? — попита келнерът, щом видя, че никой от нас не се храни.

— Не, още не. Моля ви, дайте ни още миг — каза мама и в гласа й определено се долавяше остра нотка.

Келнерът бързо се отдалечи и се скри зад паравана.

Не знаех как се чувствам. Вчерашният ден бе най-щастливият в живота ми, а днешният бе близо до най-лошия.

Мама взе ръката ми в своята.

— Свърши ли, Марк?

Татко кимна сериозно и хапна от храната си.

— Нека сега аз кажа каквото имам. Алекс, очарована съм да се запозная с теб. Моля те, прости на съпруга ми, ако звучи така, сякаш няма никакво желание да те посрещне в семейството ни. За него е трудно.

— Не можеш да се извиняваш от мое име — изръмжа татко.

— Налага се, когато не разбираш колко си груб. Тогава, по дяволите, ще се извиня вместо теб. — Дори такива обикновени ругатни бяха нечувани за майка ми, татко вдигна вежди. — Дай му време, моля те, Алекс.

— Но той е прав, не заслужавам да стана част от живота на Мисти, без да съм извоювал мястото си — каза Алекс тихо. — Мисти е подарък, а не награда, която съм заслужил.

— Много е мило да го кажеш по този начин, но никой не заслужава мястото си в нашето семейство; то му се дава, защото искаме да го накараме да се почувства у дома си. Това може да означава, че всички трябва да се променим и да се нагодим, но точно това и правим. Сигурна съм, че Марк ще си спомни това, след като се замисли. — Обърна се към мен, поставила нежно длан на бузата ми. — И, Мисти, дарбата ти е част от теб. Знаем, че понякога ти причинява мъка, но аз се надявам, че някой ден ще намериш сила. Аз не бих искала нищо в теб да се промени, тя те прави това, което си: откровено момиче, което е истинска свежест в този живот. Татко ти също те обича такава, каквато си.

— Разбира се, че я обичам! — изломоти татко. — Просто искам да й спестя болката да бъде неприспособила се.

— Не използвай тази дума за дъщеря ни? Марк, ти виждаш дарбата й като някаква добавка, а аз се опитвам да ти кажа, че тя е неразделна част от личността на нашата дъщеря. Не можеш да обичаш нещо в нея, а друго — не. — Мама посочи сърцето си. — Важно е да го разбереш, в противен случай какво ще правиш, когато другите стигнат до съшия етап в живота?

Братята и сестрите ми бяха все още прекалено малки, за да тревожат татко, макар че Гейл с нейната дарба да предугажда съдържанието на контролните работи вероятно скоро щеше да причинява главоболия, тъй като получаваше незаслужени оценки чрез измама. Наистина мислех, че не трябваше да водят този разговор пред току-що намерената ми сродна душа, но Алекс не показваше признаци, че иска да го избегне. Поне вече не той, а баща ми бе предмет на разговора.