Читать «Мисти» онлайн - страница 81

Имах ужасното чувство накъде отива всичко това.

— Полът не изглежда да е от значение, но възрастта, към която се насочва, е между четиринайсет и осемнайсет. Виктор е достигнал до нещо ново: той мисли, че убиецът избира тази възраст, за да може да води жертвите на места, където ходят възрастните — кръчми, клубове, казина. Целта му са различни придобивки — пари, акции, земя. Всичките жертви са изглеждали зрели за възрастта си. Той следва план, който за него има съвършен смисъл.

— Мислиш, че Алекс отговаря на профила.

— Да. Както и Самър, а предполагам, че можеш да се сетиш и за още някой от твоя кръг. Можеш ли да ги предупредиш, че трябва да бъдат извънредно внимателни? Минало е известно време от последното отвличане и мисля, че нашият човек ще стане нетърпелив и скоро ще е готов за следващия обмислен удар.

— Обмислен?

— Като се има предвид как нещата се повтарят, действията му не са продиктувани от импулс, той планира внимателно всяко отнемане на човешки живот. Това му доставя удоволствие и той няма да спре, докато ние не го спрем. Ще бъда много изненадан, ако не удари съвсем скоро тук или някъде наблизо — в континентална Европа или в Ирландия. Такъв е следваният от него модел.

Вдигнах крака на седалката и обгърнах коленете си с ръце. Дупката в дънките ми се бе разширила до такава степен, че се виждаше капачката на лявото ми коляно, няколко тънки бели конеца стърчаха и аз ги задърпах нервно.

— Наистина се надявам скоро да го заловите. Мразя чувството, че трябва непрекъснато да се оглеждам през рамо.

— Знам.

— Тарин каза ли ти за гадния репортер от пресконференцията?

— Да. Виктор го проверява.

— Добре. Уил ми каза да се вслушвам в инстинктите си относно непознатите, а сега инстинктът ми крещи, че този репортер не е дошъл тук заради дебатите.

— Интересно. Ще видя дали няма да намеря кой да го следи. — Изпрати набързо някакво съобщение. — Благодаря, Мисти, наистина ми помогна.

ДВАНАЙСЕТА ГЛАВА

Отборът на Алекс спечели. Разбира се. Веднага след това излязоха с тексасците, за да изкажат съжалението си на загубилите, така че не видях Алекс чак до вечерта. А дотогава майка ми и баща ми, на които предната вечер бях казала новината за сродната си душа, бяха пристигнали, побързали да дойдат, защото бяха загрижени. Нощта не бе точно отпускаща за нас двамата.

Татко запази маса за нашето събиране в хотела, в който бяха отседнали. Бях успяла да ги убедя да се срещнем в техния хотел ,,Олд Мил“, така че разполагах поне с времето, за което щяхме да отидем дотам, за да подготвя Алекс за „изпържването“, което го чакаше.

Чувствах се малко като че ли отивах на изпит, за който не съм преговаряла. Не знаех как ще реагират. Татко обикновено бе спокоен, но мама бе непредсказуема.

Алекс ме прегърна силно, щом ме видя да го чакам на ниската стена пред колежа „Кингс“.

— Здравей! Как беше следобедът ти? — Лицето му все още изразяваше учудване, че сме се намерили, а когато ме погледнеше, излъчваше топлина като тих пламък. Все още не бяхме решили как да се държим един с друг. Трябваше ли да се целунем? По мълчаливо споразумение решихме да бъдем закачливи и шеговити.