Читать «Мисти» онлайн - страница 76

Конференцията приключи след още два въпроса. Журналистите се запътиха към бюфета, организиран в библиотеката на университета, за да се насладят на обяда. Останаха само мъжът, от когото ме побиваха тръпки, и хубавата репортерка. Предполагам, че трябваше да благодаря на жената, защото тя попречи на репортера от Лос Анджелис да притисне Алекс в ъгъла, като стигна първа до него.

— И така, Алекс — чух я да казва, щом се приближих, — надявах се да те убедя да ми позволиш да ти направя профил. Колегите ми от офиса в Йоханесбург са те чули във финалите там и казаха, че си удивително талантлив. Едва ли не единственият, който си струва да се види. Какво мислиш? Мога ли да те изкуша?

Алекс погледна над рамото й и срещна моите гневни очи.

— Много мило от ваша страна да помислите за мен, но аз съм само част от отбора. Не искам да бъда интервюиран отделно от приятелите си.

Трябваше да й го призная: получаваше отличен за настоятелност.

— Много сладко, Алекс, но съм сигурна, че няма да имат нищо против. Все пак те също трябва да ти се възхищават, имайки предвид как си успял въпреки незначителния шанс за успех.

Изражението на Алекс издаваше колко е смутен от това, че тя знае нещо за историята му. Вероятно искаше да се разкарам, за да може да я убеди да се откаже от идеята си.

— Виждаш ли, като всеки добър журналист съм направила проучвания, преди да разговарям с теб, и трябва да кажа, че да си година напред в обучението и да си начело на групата за дебати в едно от най-добрите училища в страната, и всичко това след доста неравен старт, е съществено доказателство за интелигентността ти и другите ти личностни качества.

Крайно време беше да го спася.

— Здравей, Алекс! — казах нехайно, минах покрай нея и го хванах за ръката. — Съжалявам, че те накарах да чакаш, но сега съм готова да те разведа из Кеймбридж. — Подтекст: отстъпи, жено пума, заедно с двойното си желание да омаеш със сладки приказки и да използваш моето момче, за да запълниш колоната си във вестника.

Алекс се наведе и ме целуна за поздрав.

— Здравей, Мисти. Разбира се. Да вървим. — „Благодаря, че ме спаси.“ После подметна през рамо: — Оценявам това, че сте помислили за мен, но това наистина не е любимото ми занимание.

Избягахме, минавайки бързо покрай Тарин, която бе обсебила вниманието на мъжа от Лос Анджелис. Той се опита да се откъсне от нея, но тя продължи оживено да говори за образователната политика на Южна Африка. Докато я подминавахме, погледът й проследи Алекс, очите й изразяваха, или поне за мен бе така, равни дози гняв, разочарование и лукавство.

— Забелязали репортера, от когото те побиват тръпки? — попитах Алекс.

— Трудно е да не го забележиш. Приближи се до мен още от началото. Казва, че името му е Ели Дейвис. Пише статия за образованието на американския президент и твърди, че тези състезания учат привилегированите деца да манипулираш останалите и накрая и американските гласоподаватели. Не съм сигурен защо един гражданин на Южна Африка би представлявал интерес за него.