Читать «Мисти» онлайн - страница 74

— Нека ти помогна с това. — Той допря чело до моето, хладната му длан обви врата ми. — Дишай с мен. — Поехме си заедно два пъти глътка въздух. — По-добре ли си?

Кимнах.

— Част втора от терапията ти за отпускане. — Придърпа ме за още една целувка. И двамата се усмихвахме един на друг. Изправих се на пръсти, за да посрещна устните му; той се наведе надолу към мен. Ръцете ми потрепериха, после се отпуснаха върху раменете му, а неговите се спряха на хълбоците ми. Този път бе дори още по-хубаво, защото не бях така разтревожена. Много скоро щях да съм пристрастена към вкуса и миризмата му. Бях твърдо решена да обърна внимание на всички подробности, да го опозная така, както познавах себе си. В афтършейва му се долавяха следи от пикантен аромат и сандалово дърво, но под това имаше нещо, което беше самият той. И то говореше на тялото ми, събуждаше го, настройваше ме в тон със сродната ми душа на много по-дълбоко от съзнателната мисъл ниво. Бавно ние постигахме хармония.

Устата му бе невъзможно мека. От нея излизаха не само очарователни думи, всяка целувка хвърляше своята магия. Не прилагаше дарбата си, за да ме убеди, че е добър в това — не се осмеляваше да рискува с нея близо до мен. Бях благодарна, защото щях да почувствам фалша. Това трябваше да е само вроден талант.

Откъснахме се един от друг.

Засмях се малко нервно.

— Уоу! Аз съм късметлийка.

— А аз съм щастливец. — Докосна с опакото на пръстите си бузата ми.

Тръгнахме бавно обратно към партито през смълчаните заснежени градини по протежението на реката. В онази нощ ми бе трудно да повярвам, че нещо може да наруши връзката, която толкова бързо бяхме установили.

ЕДИНАЙСЕТА ГЛАВА

— И така, Алекс, какво според теб прави добър един състезател по дебати?

Въпросът бе зададен от мъж от предната редица. Аз седях отзад в залата за дебати на университета, възможно най-далеч от Алекс, докато отборът от Южна Африка посрещаше въпросите на малката група от журналисти, събрали се да ги интервюират. Тазгодишното състезание бе предизвикало по-голям интерес от обикновено, защото, по случайно стечение на обстоятелствата, три страни бяха избрали президенти или първи министри, които в миналото бяха печелили международната купа по дебати.

— Първото, от което човек има нужда, е да разбира темата. — Алекс се наведе малко по-близо до микрофона, пръстите му го докосваха леко, сякаш танцуваха сред думите. — С това искам да кажа, че трябва да познаваш различните мнения, които хората изразяват, за да можеш да спориш ефективно и да печелиш споровете — като готвач, който избира подходящите подправки, за да удовлетвори вкусовете на клиентите.

Алекс бе така великолепен, когато бе искрен. Бяха ли го забелязали и другите? Мисля, че трийсет и няколко годишната репортерка от „Таймс Едюкейшънъл Саплимънт“ бе забелязала, защото престорено скромно отмяташе косата си с молива. „Долу ръцете“, помислих си недоволно, зърнала за миг бъдещето и жените хищници, които щяха да ме подлудяват.