Читать «Мисти» онлайн - страница 75

— Поемам въпроса от колегата — каза тя със зноен глас, достоен за радиоводещ в среднощен час, — и мисля, че има и нещо повече от това. Що се отнася до победителите, не става въпрос само за интелект. Какво мислят съотборниците ти?

— Очевидно харизмата печели половината от битката, само ни погледнете — каза Хюго и разпери ръце, сякаш казваше: „Какво може да не харесате?“.

Тя се засмя — смях, който ме подразни.

— Разбирам какво искаш да кажеш.

Мъжът с изплъзващия се поглед, който бе задал първоначалния въпрос, отново взе думата, като почукваше бързо с молива по бележника си.

— Искам да знам дали Алекс смята, че са необходими и някакви други специални сили освен обикновената харизма?

Тарин, която седеше тихо до журналистите, обърна рязко глава по посока на задалия въпроса мъж. Тя също бе доловила особеното ударение, което той бе поставил върху „специални сили“.

„Човек с дарба ли е?“, попитах я.

„Не и доколкото знам.“

Опитах се да разчета изражението на лицето му, но седях на грешното място. Виждах единствено късата му, щедро прошарена черна коса, голямото му дясно ухо и носа му, приличащ на нос на кораб. Носеше измачкан блейзър от ленен плат, а на повдигнатото му коляно бе подпрян бележникът му, придържан от спираловидна пружина.

Алекс направи пауза, преди да отговори, вероятно проверяваше дали влиянието на моята дарба няма да изкриви казаното от него и да го превърне в признание за неговата.

— Предполагам, че всички, достигнали до международните финали, носят някаква специална сила. — Погледна съотборниците си за подкрепа.

— Да, снощи срещнах датския отбор на рецепцията и мога да ви кажа, че заедно са много мощна комбинация — пошегува се Фил и сладко се изчерви, докато говореше.

„Кой е този мъж?“, попитах Тарин. Мъжът не бе свалил очите си от Алекс, макар да говореха други хора.

„Мисля, че е от лосанджелиския „Куриер“. Не мога да си спомня името му, макар да ми го каза снощи. Преднамерено се представи и попита къде е Алекс, тъй като се бил запознал с останалите момчета и забелязал, че него го нямало.“

Защото Алекс беше навън с мен. Най-добрата нощ в живота ми.

„Тогава не си помислих нищо, но сега...“

„Да, побиват ме тръпки от него.“

„Прекалено много се интересува от Алекс.“

Взаимната ни твърда решимост да го защитаваме нямаше нужда да бъде изречена на глас.

„В края на интервюто отиди при Алекс и го отмъкни, а аз ще отвлека вниманието на репортера“, каза Тарин.

„Ще бъде удоволствие за мен.“

Усещах усмивката й. Когато им съобщихме, Тарин и Уриел приеха новината страхотно. Показаха искрената си радост, но я нямаше демонстрираната от Ейнджъл унизителна експлозия от типа на о—мили— боже—толкова— съм—развълнувана, когато ни видя да се връщаме от разxoдката. Държеше се така, сякаш клечка кибрит бе поднесена към кутията с фойерверки, която тя представляваше. За щастие, на приема бе така претъпкано с хора и толкова шумно, че само половината от присъстващите я чуха. Ейнджъл никога не е дискретна.