Читать «Мисти» онлайн - страница 71

— Правилно ли го направих? — прошепнах. Глупаво! Какво очаквах да каже, ако бях разочарование за него?

— Да, правилно — потвърди той. После добави мило: — А аз?

— О, да.

— Доволен съм. Никога преди не съм целувал сродната си душа.

Малките снежинки падаха равномерно. Вече не можех да се преструвам, че чорапогащите с дупката ме топлят, и да игнорирам факта, че дошлият от Южна Африка Алекс сигурно замръзва.

— Да влезем вътре?

Той ме притисна до себе си и споделихме топлината на телата си.

— току-що откри сродната си душа и искаш да влезеш вътре, за да сервираш цяла вечер?

— Не, всъщност не искам.

— Да не споменавам отговарянето на всички онези въпроси, които приятелките ще ти задават, а и Уриел и мис Кътси.

— О, не. — Потреперих. Щяха да полудеят, когато чуеха, а това щеше да бъде толкова страшно.

— Добре. Гласувам да оставим съобщение, че няма да се върнем на партито, и да се разходим заедно.

— В снега? — Погледнах плитките си обувки.

— Да, в снега.

— Това е лудост.

— Да, така е.

— Да го направим. — Изправих се и затропах с крака, за да накарам кръвта отново да циркулира. „Хей, Самър, можете ли двете с Ейнджъл да ме покриете? Ще се разходя с Алекс.“

Отговорът ми подейства като изстрел. „Ще се разходиш с Алекс!“ „Какво си сега: папагал ли?“

„И така, той ли е...?“

„Да.“

Телепатичният писък е още по-оглушителен от истинския. „Знаех си!“ „Не, не знаеше.“

„Е, надявах се. Нямам търпение да кажа на Ейнджъл.“ Планът бе добър. Двете можеха да преодолеят първата максимално изпълнена с вълнение фаза на празнуването, преди да се срещнат с нас.

„Можеш ли да кажеш на съотборниците на Алекс, че ще се видят по-късно?“

„Ще го направя. О, Мисти, всичко е толкова хубаво. Не мога да ти кажа колко много означава за мен!“ „Благодаря, Самър.“

Точно както бе обещала, тя бе очарована за нас двамата. Не мога да кажа, че дори да бях опитала, щях да бъда толкова благородна, ако съдбата бе предопределила обратното, но пък нали се пробвах да я направя двойка с моята сродна душа. Може би знаех...?

Не. Просто не бях толкова мил човек. Щях да позеленея от завист.