Читать «Мисти» онлайн - страница 69

Беше прекалено много, за да бъде възприето напълно.

„Тогава недей.“ Беше доловил началото на паниката, която заплашваше да ме завладее.

„Какво ще правим?“, попитах. Имах предвид в бъдеще, как ще съчетаем двата си много различни живота, как ще преодолеем моя отрицателен ефект върху дарбата му, обаче той избра да не ме разбере правилно.

— Мисля, че най-добрият план — сега говореше на глас — е да те целуна. Така няма да имаш време да изпаднеш в паника.

Думите му ме накараха да вдигна поглед. Очите му блестяха от радост заради нашето откритие. Също така се заяждаше леко с мен.

Трябваше да проверя.

— Искаш да ме целунеш?

Той извъртя очи към небето, показвайки чувството си за хумор, което още не бях успяла да зърна, с което сякаш молеше небесата да му помогнат с неговата сродна душа идиот.

— Дай ми сили. Мисти, не можеш ли да познаеш кога едно момче от месеци умира да те целуне?

Очевидно не...

— Казваш, че си искал да ме целунеш и в Кейптаун?

— Да, в Кейптаун, когато бяхме при онези смешни делфини и на върха на планината Тейбъл. Не знаеш ли колко си привлекателна?

Облизах набързо устни, защото се тревожех, че може да са прекалено сухи и студени.

— Но когато те победих на тенис, мислех, че искаш да излееш кофа ледена вода върху главата ми.

Устата му се изви в очарователна усмивка.

— Това също. Никога не съм твърдял, че съм последователен. Ти еднакво ме ядосваш и привличаш. — Наведе се към мен и целуна върха на носа ми. — Между другото, искам реванш.

— Само ако си готов отново да те победя.

— Този път съм готов за теб, няма да е лесно да ме победиш.

Аз все още мислех за забележката му колко съм привлекателна. Казваше истината, но тя не съвпадаше с моите впечатления за срещите ни в Южна Африка.

— Но ти се отдалечи от мен на плажа.

Той въздъхна, знаейки, че целувката се отлага, докато не изясним това.

— Отдалечих се от семейството, което нямах. Ти ми каза, че няма да мога да разбера твоето.

Припомних си разговора и разбрах защо е могъл да си помисли така, особено ако е свръхчувствителен към темата.

— Не целях да те обидя! Исках само да кажа, че сме странни, и то толкова, че на нормалните хора им е трудно да ни разберат. Бях те поставила в групата на нормалните, не ти се присмивах.

Дланта му почиваше върху бедрото ми, топлината й проникваше през палтото и полата ми.

— Винаги съм искал повече от всичко друго да бъда част от такава луда група. Всички хора с дарби, които съм срещал, принадлежат към такава група, чувствах се като чудо на природата, задето бях сам.

Може и дарбите ни да не се съчетаваха добре, но можех поне да отдам дължимото на желанието на сърцето му, защото аз самата имах пълно семейство: майка, баща, сестри и братя, баби и дядовци, чичовци и лели.

— В такъв случай добре дошъл в моето. Те ще бъдат смущаващо очаровани да те посрещнат.