Читать «Мисти» онлайн - страница 70

Алекс обхвана лицето ми с длани, палците му отстраниха заблудените кичури коса от бузите ми. Целувката бе на дневен ред.

— Глупавата ми коса, винаги се пречка. — Побързах да я завържа отзад, обаче той ме спря.

— Остави я. Харесвам странната ти коса. Великолепен цвят... кичури от слънчева светлина. Като теб е. — Нави една къдрица около пръста си, пленен от начина, по който прилепваше.

— Не съм сигурна дали ти вярвам, защото каза на приятелите си...

— Знам какво казах на приятелите си. Едва ли можех да им призная, че искам да заровя ръце в косата ти. — Действияша му съвпадаха с думите.

— И така... какво... ти си като малкото момченце, което замеря момичето с жаби, за да му покаже, че го харесва?

Той се засмя на обрисуваната картина.

— Не съвсем. Виждаш ли, аз не знаех, че моето момиче ни чува. Омаловажавах факта, че съм привлечен от теб, а ти изглеждаше по-дива от нормалното онази вечер. Суперсладка. Беше много забавно.

— И моето присъствие те принуди да казваш истината, но ти я преиначи заради слушателите си.

Той кимна.

— Ти ме извади от равновесие, не можеше да се сдържиш. Исках да изглеждам спокоен, а казаното прозвуча жестоко.

Щях ли да му позволя да се измъкне?

— Но какво ще кажеш за „тя е последното момиче, с което ще изляза“?

— Ах! — Сварих го неподготвен. — Не можеш да очакваш да кажа пред приятелите си, които имат големи усти, че си lekker.

— Lekker?

— Красива.

Усмивката му ми казваше, че това не е съвсем точният превод, но реших да разследвам въпроса по-късно.

— Те се опитваха да ме накарат да призная, че изпитвам нещо към теб, защото се държах така различно, когато бях близо до теб. Обаче видя как се държаха, когато ти ме накара да призная, че съм влюбен в мис Кътси; щяха да ме дразнят седмици наред, ако дори само бях намекнал, че те харесвам.

Разтревожих се малко, че се е почувствал принуден.

— И това е единствената причина?

— Няма да ми позволиш да се измъкна, нали?

— Онова, което каза за мен, ме преследва месеци наред.

Той поднесе дясната ми ръка към устата си и целуна пръстите ми.

— Съжалявам. Около теб не мога да се измъкна с полуистини, нали? Ще трябва да свикна. Предполагам истинската причина бе, че изглеждаше прекалено малка и сладка за мен и се превърнах в глупак около теб. Тъй като чакам сродната си душа, излизам само с момичета, които не ме превръщат в идиот.

— Излизах само с момичета. Минало време.

— Да, минало време. — Махна снежинка от бузата ми. — Но все още искам да те целуна. Успях ли да ти обясня?

Кимнах. О, господи, сега, когато бе обявил намеренията си, бе по-трудно. Никога не бях целувала момче, не и както трябва. Досега това винаги бяха краткотрайни експерименти в тъмните ъгли по партитата, които всъщност не ми бяха харесали. Все нещо се объркваше, обикновено се смеех нервно и ядосвах партньора си. Нито едно момче не бе казало, че му се е завило свят от целувката с мен, затова се смятах за истински провал в тази област.

— Какво трябва да направя? — попитах.

— Надявах се само да се наслаждаваш. — Усмихна се неодобрително, но неодобрението му бе насочено към самия него. — Това не е тест. — Скъси разстоянието и устните му се съединиха с моите. Не бе тромаво сблъскване на устни и зъби; нямах желание да се засмея; беше сладко изследване на меки тъкани и топлина. Той смени разположението на телата ни, така че сега бях облегната назад, а лицето му бе над моето. Едната му твърда длан ме придържаше между раменете, докато другата галеше косите и врата ми и дори ухото ми. До този момент не знаех колко чувствителни могат да бъдат тези места; сякаш той ги включваше в режим на свръхчувствителност с всяка ласка на пръстите си. Беше целувка за здравей, обещание за онова, което можем да бъдем заедно. Прегръдката му бе така силна, така истинска, докато ме водеше през движенията на устните без колебание и неловкост. Исках да продължи вечно, в целувката имаше много повече смисъл, отколкото в говоренето; но накрая той се отдръпна. Задържахме погледите си, както беше и когато се целувахме.