Читать «Мисти» онлайн - страница 60

— Използвайте всяко оръжие, което имате, дори неща, за които никога не сте мислили като за оръжие. Съпротивлявайте се, но не им давайте причина да ви повалят веднага. Никога не се отказвайте от надеждата.

— Също така помага, ако имате сродна душа, която да ви подкрепя — добави Скай. — Зед направи нещата различни за мен.

— А Ив за мен.

— О, не мразите ли тези, които все повтарят, че са намерили сродната си душа — заяде се Ейнджъл, с което направи настроението малко по-ведро. — Уредът за измерване на самодоволството ви показва висока степен.

Всички се разсмяхме.

— Съжалявам, ще намалим малко стойността — обеща Феникс.

— Ако имах един от братята Бенедикт, нямаше да съжалявам — казах.

— Щом го имате, гордейте се с него. Ейнджъл ще преживее изпитанието.

— Едва-два — каза тя мрачно, с което ни накара да се засмеем.

ДЕВЕТА ГЛАВА

Напуснах лагера в края на август със загар и много домашни задания как да осъществявам контрол над дарбата си. Чрез вълнението от бодибординга и уроците по уиндсърф през следобедите се опитах да забравя, че причината за необходимостта от сутрешното обучение е фактът, че сериен убиец убива тийнейджъри с дарби на нашата възраст — и че той може да удари отново всеки момент. Всеки път, когато се връщах в хижата и виждах празното четвърто легло, получавах постоянно напомняне за реалността извън пашкула на лагера. Не оставяхме нищо на леглото и поставихме диви цветя във ваза на нощното шкафче, нашата почит към Миа, която щеше да ни е вече приятелка в края на първата седмица. Прегръщахме се малко по-силно, когато се разделяхме, и си казвахме, че трябва да внимаваме.

Върнах се за няколко кратки дни в Девън Сентръл, известен също така като дома на моето семейство, в който цареше хаос, и наваксах онова, което се бе случило в живота на сестрите и братята ми. Бях развълнувана да открия, че бях липсвала особено на Гейл, тъй като бях отсъствала от дома си през по-голямата част от последната година и лятото. Осъзнах, че е доста пораснала сега, когато щеше да започне втората си година в средното училище и да се превърне в човек с интересни собствени гледни точки. Обещахме си да поддържаме контакт. Всяващите ужас в по-малките класове, Фелисити и Пийс, се оказаха противоположности на имената, които носеха, и правеха по някоя дяволия всеки път, когато родителите ни им обърнеха гръб. Едно от последните им постижения бе, че бяха направили на очарования Темпест, и то с неговото пълно съгласие, прическа мохаук, но тъй като той бе само на три, мама не бе впечатлена. Съни, на пет години, сега шумно искаше същото.

Като оставиха спора зад себе си поне за деня, мама и татко ме закараха до училището. Беше прекрасно да ги имам само за себе си поне за няколко часа. Баба гледаше малките, така че, ако прекаляха, Темпест и Съни щяха да прекарат деня в сън. Обикновено дори само заплахата от това ги караше да се държат добре.

Атмосферата в колата не бе така спокойна, както при други пътувания. Страхът бе достигнал до всички от обществото на хората с дарби. Доколкото знаехме, нямаше повече отвличания, но според Уриел съществуваше модел: няколко жертви в бърза последователност, после нищо. Да чакаме втори удар в Обединеното кралство, бе като да чакаме изригването на вулкан: знаеш, че ще се случи, но никой не може да каже кога. Мама ми изнесе сериозна лекция да не разговарям с непознати и я повтори, докато разопаковахме багажа ми. Татко стоеше до малкия прозорец в стаята, която ми беше и спалня, и място за учене, и си играеше със завесите, озадачен от нещата, които се случваха с хората с дарби, но, както винаги, примирен с това. Когато мама свърши, аз се съгласих с всичко казано от нея, обещах да бъда нащрек, после се отпуснах в прегръдката на татко.