Читать «Мисти» онлайн - страница 62

Ноември донесе прекъсване на обичайната рутина. Училището ми, което заедно с университета в Кеймбридж щеше да бъде домакин на обществото по дебатите, се подготвяше да посрещне отборите от цял свят. Планът беше да се състои прием по посрещането на учениците и техните учители в петък вечерта в университетския клуб за дебати, който бе като минипарламент — съвършеното място за обучаващите се за бъдещи политици, много от които мечтаеха да навлязат в истинската политика, всеки на своята страна. Дебатите щяха да се състоят през седмицата на различни места в града, а финалът щеше да е в последната събота. Всичко това се оказа наистина голяма работа, тъй като международната преса, която следеше събитията в областта на образованието в много страни, се интересуваше от изхода. Бях изненадана колко много държави са изпратили финалисти, включително такива, в които английският не беше първи език.

Приятелите ми от училище, Хафса, Тони и Анализ, се бяха записали като помощници в приема и малко насила ме накараха да се присъединя към тях. Разкъсвах се. Исках да видя Алекс и приятелите му отново, въпреки смесените чувства, които имах към него, но не желаех да изглеждам прекалено нетърпелива. Ако той се окажеше сродна душа на някого, когото познавам — в ума ми веднага изникна името на Самър, — щях да бъда жалка. Но все още имаше малък шанс двамата с него...

„Продължавай да мечтаеш, Мисти"

Вписах името си, решила, че съм свикнала да бъда жалка. По един или друг начин щях да се видя с гостите от Южна Африка, така че най-малкото можех да уредя Алекс да срещне Самър на приема. Така въпросът щеше да бъде уреден и щях да престана да се измъчвам от мисълта, че може би са предопределени един за друг.

Самър и Ейнджъл пристигнаха с влака от Лондон в петък следобед, прилив на позната енергия и предчувствие, нещо като еспресо в мрачна утрин. Вкарах ги в стаята си, след като успях да откъсна Ейнджъл от сергиите на пазара в центъра на града. Неустоимо я привлича всеки, който продава боя за боядисване на дрехи, мъниста и висящи дрънкулки, пречупващи и отразяващи слънчевата светлина. Като една от сервитьорките, трябваше да облека черна тениска и черна пола на приема. След като вписах имената им като гости, Самър и Ейнджъл се издокараха, използвайки спалнята ми, за да се приготвят.

— Как беше? — попита Самър, докато нанасяше спирала на миглите си.

Облякох полата си.

— Прекрасно. Тихо всъщност.

— Без големи моменти на Мисти?

— Не, справих се добре. Никой няма да забележи бримката на чорапогащника ми, нали? — Завъртях се да покажа бримката, която бе високо на бедрото ми.

Самър не отговори.

— О, добре. Нямам друг чифт. — Напъхах краката си в черни обувки. — Упражненията, на които ме научи Зед, ми помогнаха и започнах да се уча да не се поставям в ситуация, в която обикновено обърквам всичко. — С изключение на тази вечер. — А ти?

Самър нямаше щастлив семеен живот. Усмихна се смело.

— О, същото както винаги, нали знаете.

Знаехме и също така разбирахме, че не искаше да говори за това сега и да развали вечерта. Каза ни само онова, което бе върхът на айсберга, а и то бе достатъчно лошо.