Читать «Мисти» онлайн - страница 61

— Обичам те. — Зарових глава в пуловера му.

— Аз също те обичам. — Той прокара палци по веждите ми. Неговите бяха ръждивочервени; светлата коса и вежди бях наследила от мама. Ако родителите ми бяха обувки, той щеше да е удобни пантофи, а мама — италиански сандали. — Тревожа се за теб, още повече, че оставаш тук, а този убиец дебне хората с дарби. Прави това, което казва майка ти, става ли? — Очите му блеснаха, когато през главата му мина нова мисъл. — Или вероятно можеш да страниш от другите хора с дарби няколко години. Да дадеш на властите време да го заловят.

— Да стоя настрани, както ти направи с мама... имаш предвид?

Той прочисти гърлото си, а погледът му се спря на мама.

— А, да. Разбирам какво намеквате. Някои хора с дарби са неустоими.

С мила усмивка на устни мама се присъедини към прегръдката.

— По-добре да се връщаме, Топаз, преди момичетата да са направили прическа мохаук и на майка ти — каза татко и ни прегърна за последен път.

Мама се засмя.

— О, и ти!

Той разтърси ключовете за колата и ги накара да зазвънят.

— Тя може и да им позволи, знаеш колко е посветена на внучетата си. Не съм ли прав, Мисти?

Усмихнах се.

— Абсолютно си прав.

Усмивката на мама се стопи, щом чу истината от мен.

— Бързо, Марк.

Татко ми намигна.

— Да се надяваме, че няма да попаднем на задръстване в движението.

Училището бавно навлезе в обичайното си ежедневие. Бях избрала да се явя на изпитите за квалификационно ниво А, след като се справих по-добре от очакваното на изпитите за средно образование. Кариерният консултант искаше непременно да подготви всички ни за бъдещето и беше зает с посещенията ни на всички основни университети преди настъпването на лятото. Дори той не знаеше каква професия да ми предложи, когато миналия юни проведох разговор с него. Най-доброто, излязло от устата му, беше: „Не, не дипломация, не и за теб“.

„Благодаря, господин Грейвс, и сама се бях досетила.“

След като се посъветвах със Самър и Ейнджъл, се спрях на географията, математиката, химията и биологията, — тъй като вероятността да стана за посмешище в тези области бе по-малко вероятна в сравнение с, да кажем, изкуствата. Не бих могла да се нарека талантлив учен, но пак бе по-добре от това да пиша есета, в които да изразявам искреното си мнение за книги и пиеси, които всъщност не харесвам или не разбирам. По някаква причина това ядоса изпитващите.