Читать «Мисти» онлайн - страница 59

Джос Стърлинг

— Как беше? — попита Скай.

— Наистина добре. — Оставих тетрадката си до нея. — Не мисля, че напреднах много в контрола, но научих много защо не успявам да контролирам дарбата си.

— Зед каза, че си се справила добре, както и че си много, много по-добра на билярд от мен.

— Възможно е да е споменал, че не си чак толкова добра — признах.

— Не, не. Много повече от това: аз съм невероятно надарена в билярда...

Странно: забележката й не бе регистрирана като лъжа.

— Довела съм до изкуство умението да губя. Тогава се налага да мамя, а това го предизвиква... е, видя последиците.

Нима не бях видяла току-що?

— Много мило от ваша страна да отделите от времето си — казах, като избегнах да коментирам онова, което бях видяла, за да спестя на всички изчервяването.

— За нас е удоволствие, наистина! За щастие, има пролука във времето. Започнах музикалната програма в „Джулиърд“ тази есен, Зед ще учи биохимия в „Колумбия“, макар че, да си остане между теб и мен, се интересува много повече от сформирането на банда. Ще имаме няколко свободни седмици преди началото на живота ни в Ню Йорк.

— Значи, ще бъдете в един и същи град с Кристал и Ксав. Страхотно!

— Исках да бъдат с нас в Калифорния, но изгубихме — каза Феникс, дребна брюнетка с многобройни пиърсинги.

— Страхувам се, че победи аргументът часова зона. Родителите ми са отново тук, затова исках да бъда в Обединеното кралство. — Скай се усмихна извинително на Феникс.

— „Джулиърд“ е един от най-добрите музикални колежи. Поздравления за приемането ти в него! Е, как беше Виктор? — обърнах се към Самър.

Тя се усмихна загадъчно.

— Интригуващ.

— О, разкажи! — помоли Ейнджъл.

Самър сви рамене.

— Все още мисля за това. Устните ми са... — Тя прокара пръст по устата си.

— А Ив? — попитах Ейнджъл, преди любопитството й отново да се е проявило.

Ейнджъл постави длани върху ушите на Феникс.

— Толкова е хубав. Мръщи сладко вежди, когато иска да привлече вниманието ми.

Феникс отблъсна дланите й, присвила очи в престорен гняв.

— Трябва ли да защитавам съпруга си? — И щеше да го направи, ако бъдеше предизвикана... бе израснала на улицата.

— Абсолютно — съгласи се Ейнджъл. — Така завиждам, че съм в опасност да се превърна в момиче, което се предлага. По-добре е да ме зашлевите, за да се вразумя. — Тя подаде бузата си и Феникс услужливо я потупа. — Благодаря, така е по-добре. Ив беше страхотен. С него за час научих повече, отколкото за цяла година, опитвайки се сама.

— Такава беше идеята — каза Скай.

— А вие на какво ще ни научите, момичета? — попитах.

Феникс и Скай размениха погледи.

— Какво да правите, когато се случи най-лошото — отговори Феникс.

— Неща, които никой не е имал възможност да каже на Миа.

Седнах на стъпалата на хижата и обгърнах коленете си с ръце. Тази сутрин Пол бе отишъл на погребението на Миа и се бе върнал съкрушен. Прочистих буцата в гърлото си.

— И... какви са те?

Тя започна да ги отброява на пръсти.