Читать «Мисти» онлайн - страница 58

— О, не съм мислила за това. — Разсеях се и пропуснах четвъртата червена.

— Нямаш късмет. — Зед застана край масата и започна да вкарва жълти топки така, сякаш трябваше всеки момент да хване самолета — туп, туп, туп в джобовете. Обичайно това би ме подразнило, но сега бях заета да преосмислям опита си.

— Мисля, че дарбата ми трябва да се отнася до това, в което човекът вярва. Сега мисля повече за убеденост, отколкото за факти. Имам предвид, мога да кажа „Вярвам в Бога“ със съзнанието, че не съм сто процента сигурна и че по-скоро вярвам, отколкото не. Ако дарбата ми дава силата да знам дали това е истина, то тогава, е... ще съм успяла там, където теолозите не са успели за векове.

Зед пропусна трудна жълта топка и отстъпи назад, за да ми позволи да подновя играта.

— Добре, в такъв случай да предположим, че работим с дарба, която ти помага да долавяш намеренията на другия.

— Аха. — Вкарах червена и бях отново в играта. — Виктор мисли, че не е необходимо да осъзнавам дарбата си напълно, за да работи тя. Не мога да построя защитна стена, защото мозъкът ми я отчита като фалшива. Не мога дори да изкажа истина, ако имам предвид противоположното — боря се с иронията. Мозъкът ми регистрира и нея като лъжа.

— Интересно. Бих искал по-късно да се срещнеш с Феникс, да видиш какво ще направи умът ти. Изглежда, че дарбата ти ти вреди. — Феникс, сродната душа на брат му Ив, има силата да вижда всичко, което става в мозъка ни; това е първата стъпка в нейната способност да направи така, че времето да изглежда спряло. — Предполагам, че приемаш широк спектър информация — и съзнателно, и инстинктивно. Затова ти е толкова трудно да контролираш дарбата си. Осъзнаваш, че виждаш само малка част — като видимата светлина в спектъра на вълната, която е само съвсем нищожна част от цялото.

— Радвам се, че имаш извинение за мен. — Бяха ми останали само две червени топки.

Той се приближи до масата.

— Мислиш, че ще спечелиш?

— Ами да! — Бях твърде далеч пред него, за да изгубя сега.

Когато следващата ми червена се понесе към джоба в ъгъла, Зед използва силата си, за да я отклони. След това вкара всички останали жълти, както и черната.

— А сега?

— Отново да! Победата ми е морална. — Оставих щеката върху масата.

Той се засмя, усетил, че наистина съм много ядосана.

— Това утвърждава фактите. Не те занимава обективната истина, тъй като спечелих чрез измама, а само онова, което чувстваш като вярно, дори за себе си.

Гневът ми се стопи.

— Изпробвал си ме?

— Да. — Той подреди отново всички топки. — Сега, Мисти, да започнем работа върху онези парченца истина, които чувстваш. Мисли за всяка билярдна топка като за нещо, което трябва да контролираш — жълтите са осъзнатата истина, а червените са онази, която се изплъзва на радарите...

Когато урокът ми със Зед свърши, мозъкът ми се чувстваше като сладолед, оставен на слънцето. Върнах се в хижата, движейки се като зомби, прекалено уморена, за да забележа прекрасната слънчева светлина, която се процеждаше между ментовозелените листа на брезите, и шума от разбиването на вълните в брега. Скай и Феникс седяха на столовете на верандата заедно с Ейнджъл и Самър. Тъкмо бяха налели студена напитка и за мен. Зед сигурно ги бе предупредил.