Читать «Мисти» онлайн - страница 57

— Не съм. — Скай накара топката отново да скочи.

Той я притисна към масата, високото му над метър и осемдесет и шест тяло я караше да изглежда още по-дребна и крехка. Бяха пълна противоположност: Скай имаше чуплива руса коса и сини като незабравки очи, а Зед бе мургав и опасен и с мрачни синьо-зелени очи. Да ги видя заедно, бе напомняне, че не така очевидните партньори могат да са наистина страхотна двойка. Понякога ти става ясно колко добра е двойката сродни души, след като ги наблюдаваш заедно. Може би имах шанс.

— Трябва да бъдеш наказана, че мамиш така — каза той с дълбок, предизвикващ тръпки по гръбнака глас.

— Сериозно наказание? — попита тя с надежда.

— Много. — Той взе щеката от ръката й и я остави върху масата. — Плати си, умнице.

Тя изпусна неубедително смирена въздишка.

— Щом трябва, мистър Бенедикт.

Скай вдигна лице, а той сведе глава, за да я целуне. Уоу! Не трябваше да съм тук. Целуваха се така, сякаш току-що се бяха открили, което не бе поведение, очакващо се от двойка, излизаща вече две години. Обърнах се с намерението да им осигуря уединение, но джапанките ми изскърцаха по дъските на пода. Неловко.

Зед се огледа. Не беше доволен.

— Съжалявам. Ще... хм... си отида. — Махнах в неопределена посока, сякаш казвах, че е по-добре да съм където ида е, но не и тук.

Скай го удари по гърдите, бузите й бяха розови, което бе разбираемо.

— Престани, Зед. Здравей, Мисти. Зед те очакваше. Леко се отклонихме. — Плъзна се надолу от билярдната маса, върху която той я бе вдигнал по време на целувката. — Как си?

— Аз... — „Добре съм“ просто не искаше да излезе от устата ми. — ... в момента съм смутена.

— Ще продължим по-късно, става ли? — Тя хвърли на Зед поглед, който му казваше да се държи добре, и после ни остави сами.

— Съжалявам. — Влязох в стаята. — Навременното появяване никога не е било силната ми страна.

Зед ми подаде оставената от Скай щека.

— Играеш ли?

— Да, но нямаме ли урок? Веднага ще ти кажа, че наистина имам нужда от помощ. Хич ме няма в контрола.

— Така и чух. Ури спомена нещо за болница. — Като видя, че не влизам по-навътре в стаята, той ме хвана за ръката и ме поведе към масата. — Ето.

Взех щеката. Не можеш да откажеш на Зед.

Той подреди топките в триъгълника.

— Знаеш ли правилата?

— Така мисля.

— Окей. Ти разбиваш.

Освен на тенис на маса бях много добра и на билярд. Вижда се къде и как прекарвах времето си, в което трябваше да уча. Направих добър старт, вкарах една червена в джоба, а останалите бяха добре подредени.

— И така, дарбата ти е за истината?

— Да. — Вкарах в джоба втора червена и заех положение за следващата.

Зед се облегна на стената, подпрял щеката пред себе си, наблюдавайки играта.

— Всички видове?

Трета червена изчезна.

— Какво искаш да кажеш?

— Усещаш ли дали е истината, независимо какво мисли човекът, с когото разговаряш?

— Не съм сигурна.

— Добре, например да кажем, че имаш работа с човек, който наистина вярва в странни конспиративни теории; ако се вслушаш в него, като лъжа или истина го чуваш?