Читать «Мисти» онлайн - страница 56

— Значи, мислиш, че... може би... той и аз?

Свих рамене, опитвайки се да изглеждам безразлична.

— Струва си да разберем.

Ейнджъл наклони глава на една страна.

— Кой уикенд през ноември той ще бъде в Кеймбридж, Мисти?

Казах й датите.

— Окей. Ще бъда там.

Самър загриза нокътя на палеца си.

— Ти ще се самопоканиш ли, Ейнджъл?

— Разбира се! Има вероятност една от вас да... нали разбирате, да удари десетката. Няма да го пропусна.

— Разбираш, че шансовете все пак са много малки? — попита Самър, но виждах, че съм породила у нея много приятни мисли. Знаех, че първото, което ще направи след разговора, е да погледне отново снимките ми във фейсбук.

— Малки-жалки. — Ейнджъл щракна с пръсти. — Това е епично! Самър и Алекс: вече ми харесва как звучи.

„А на мен — не.“ Част от мен крещеше, че аз съм го открила, че е възможно да е моята сродна душа.

— Все още може да се окаже сродната душа на Мисти — отбеляза, при това доста разумно, Самър.

Обичам Самър.

— Но тя го е срещнала и нищо...

Ейнджъл, от друга страна...

— Ти, Самър, все още имаш много голям шанс. — Ейнджъл помръдна леко хълбоци, за да довърши изречението.

— Не беше точно нищо — измърморих, но Ейнджъл бе понесена на крилете на един от приливите си на ентусиазъм. Очаквахме поне два такива на ден, така че бе крайно време.

— Мисти ще може да те представи и после о! — така — дискретно да те остави... нали разбираш... да се сприятелите.

— Някой друг да мисли, че слагате тигана на огъня, а рибата е още в морето? — попита Самър.

— Аз мисля, че броите яйцата още преди да сте купили кокошката, която ще ги снесе — побързах да се съглася.

— О, хайде, момичета! Като Коледа е: очакването е много по-хубаво от самия ден.

Самър ми се усмихна горчиво и погледна часовника си.

— Е, отидете да очаквате някъде насаме. Имам урок с Виктор.

Ейнджъл сграбчи Самър за китката, за да разбере колко е часът. Никога не си правеше труда да види собствения си часовник.

— Господи, закъснявам за Ив. До по-късно!

Улових я за гърба на лятната рокля.

— Пудра.

— Оставила съм малко? — Ейнджъл направи неуспешен опит да види носа си.

— Много. Изглеждаш така, сякаш си хванала някаква ужасна алергия.

— Прекалено нетърпение... може би? — саркастично предположи Самър.

Ейнджъл влезе бързо вътре, за да се измие, без да има време да измисли остроумен отговор, ако искаше да стигне навреме за урока си.

— Пожелай ми късмет — каза Самър и тръгна към хижата, която Виктор делеше с Пол. Изравних крачка с нея.

— Ще се справиш. — Знаех, че Виктор ще се погрижи за Самър дори да я изплаши до смърт.

— А ти, Мисти?

— Аз имам сесия със Зед.

— Страшният, но сексапилен Зед?

— Това нещо като етикет ли е?

Самър се засмя.

— Мисля, че вече да.

Страшният, но сексапилен Зед беше до масата за билярд в стаята за игри. Докато ме чакаше, убиваше времето в игра със Скай. Спрях на прага, за да ги погледам заедно. Скай мамеше безбожно, връщаше топките чрез телекинетичната си сила, когато не вървяха по правилната траектория. Той я блокираше, за да не прави същото с неговите топки, затова все още водеше.

— Току-що изпрати бялата в джоба след жълтата — каза той.