Читать «Мисти» онлайн - страница 54
Джос Стърлинг
ОСМА ГЛАВА
Като се върнахме в хижата, открих, че имам отговор на съобщението си до Тарин.
Едва ли, но си струваше да попитам. Лошата новина беше, че сега, след като знаех рождената му дата, ми бе известен и фактът, че е по-вероятно да е сродна душа на пет други момичета, които познавах в Мрежата на хората с дарби, едно от които бе Самър. О, боже! Не исках да й казвам, но трябваше. Виждах как си пасват наистина добре: организираната, възхитителна Самър и очарователният и изискан Алекс. Ревността ме направи подла и непоносима.
,Добре, Мисти: извикай на помощ по-доброто си Аз и признай.“
— Хей, Самър!
Приятелката ми седеше на един от шезлонгите пред хижата и четеше роман.
— Да? — Тя вдигна поглед, постави слънчевите си очила на върха на главата си и те задържаха косата й в стил „Филмова звезда на Ривиерата“.
— Алекс...
Ейнджъл подаде глава през прозореца на спалнята. Беше по средата на нанасянето на препоръчаната от страхотната Лара пудра, а тя вече се беше пропукала на хиляди места.
— Възможно е да си неговата сродна душа, просто го знаех!
— Не изглежда така, Ейнджъл. Както казвах, Самър, преди да бъда грубо прекъсната от Чудовището на блатата, според рождените дати той е далечна възможност. Рожденият му ден е на дванайсети декември. Така че, освен ако аз не съм закъсняла, а той не е подранил...
— А може да е роден преждевременно. Не обръщаме достатъчно внимание на тези неща в Мрежата на хората с дарби, а напоследък много бебета се раждат преждевременно. — Ейнджъл бе по-развълнувана от мен, решила, че е прекалено изумителен, за да бъде подминат. — Накарай го да попита родителите си.
— Невъзможно.
— Защо? — Ейнджъл се отказа да нанася пудрата и започна да я почиства от бузите си.
— Сложно е.
Междувременно Самър пресмяташе.
— Моят рожден ден е на първи декември.
— Да. По възраст той е по-близо до теб, отколкото до мен.
— Трябва да попиташ леля си Кристал — каза Ейнджъл.
„Никаква сродна душа, преди да навършиш осемнайсет“, казахме напевно двете със Самър, тъй като много пъти бяхме чували Кристал да се произнася по темата.
— Но хайде, това е спешен случай!
Самър повдигна вежда.
— И по какъв начин е спешен, Ейнджъл?
— Умирам от любопитство.
— Ще трябва да се влачиш на животоподдържащи системи до ноември. Алекс ще дойде в Кеймбридж. Самър, ако дойдеш на гости някой уикенд, ще се запознаеш с него и ще разбереш дали има тръпка.
— А ти? Не усети ли тръпка? — Ейнджъл реши проблема си, че се намираше наполовина в сградата, като се покатери на перваза и се спусна до нас.
Имаше тръпка, да, но усещането странно приличаше на удар по оголени нерви.