Читать «Мисти» онлайн - страница 52

„Защо Зед за мен?“, попитах Уриел чрез телепатия, за да не започнат и другите ученици да искат обяснения.

„Защото той трябва да контролира входящата информация от всички нас, когато комбинираме дарбите си. Виктор мисли, че това е малко като твоя контрол над истината — толкова много сетивна информация, че ти се изплъзва.“

Кимнах доволна. Зед бе малко страшен, но аз знаех как да го неутрализирам — трябваше да имам Скай на своя страна, а, за щастие, двете с нея бяхме свързани.

„Благодаря.“

— Добре, ако всички сте получили листовете си — каза Пол, — предлагам да ги приберете в шкафчетата си и да се върнете за вечеря. Няма да позволим на този зъл индивид победата да развали ваканцията ви, така че поне засега забравете за това. Ще започнем със защитата утре.

Макар да бяхме недоволни, че ни е зададена „работа“, недоволството ни беше по-скоро показно, защото всички подкрепяхме новия режим. Бяхме усетили студените тръпки на страха. Всъщност сутрешните упражнения се оказаха най-добрата част от лагера. Уил, средният по възраст от братята Бенедикт, в началото на двайсетте, имаше квадратно лице и широки рамене, които говореха за надеждност. Също така притежаваше приятно чувство за хумор и бе по-мил от страховитите си братя. Всички бяхме малко изненадани да открием, че ще ръководи обучението по лична защита, а Виктор ще отстъпи първото място. Виктор излизаше на преден план само когато биваше помолен да изиграе ролята на лошия в създадените от Уил сценарии. Тази стратегия беше добра, защото означаваше, че Виктор остава далеч от нас с престорените си нападки, които бяха толкова обезпокоителни, сякаш бяха истински. Или поне аз си ги представях така.

— Хайде, Мисти, издигни стена срещу него — подкани ме Уил, когато петият ми опит да отблъсна проникващия ум на Виктор се разтопи като шоколад.

Разочарована, прокарах длани през косата си и я стиснах в корените. Ейнджъл и Самър наблюдаваха търпеливо. И двете бяха успели да овладеят въпросното умение от първия път.

— Добре, Виктор, нападни ме отново. — Затворих очи и вложих всичко срещу неговия ум, който се опитваше да ме завладее. За миг помислих, че съм успяла, но после той проектира образа как яде шоколад, седнал в шезлонг.

Отворих очи и сведох поглед към краката си. Поне пръстите ми изглеждаха добре с розовия като раковина лак, но останалата част от мен бе истинска катастрофа.

— Как се справи? — попита Уил.

Виктор поклати глава.

— Съпротивлявам се колкото мокра хартиена кърпичка — признах.

— Това е странно. — Виктор ме потупа по рамото и двамата с Уил отново застанаха отпред в нашата малка класна стая в една от хижите.

Мисля, че искаше да прозвучи като утеха, но с него никога не съм сигурна. Жестът му можеше също така да означава „арестувайте този човек“. — Не съм срещал досега ум като нейния. Тя е напълно беззащитна. Това ме кара да се чудя дали не я караме да прави нещо, което дарбата не й позволява.