Читать «Мисти» онлайн - страница 53

Вдигнах поглед.

— Искаш да кажеш, че е възможно вината да не е моя?

— Никога не съм казвал, че е твоя. — Виктор потърка челюстта си и мислено се върна към онова, което знаеше за дарбата ми. Гледаше ме така, сякаш бях проблем, който трябваше да разреши. — Всички виждаме, че се опитваш, но предполагам, че издигането на стена се усеща като лъжа от подсъзнанието ти, защото това е номер, отклонение, а не истинска стена.

— Страхотно. Значи, моят мозък, който не приема нищо друго освен истината, не иска да наруши правилата дори за да се защити?

— Така виждам аз нещата.

— И какво, прецакана съм, ако някой реши да ме нападне?

— Ето това не знам със сигурност. Що се отнася до хората с дарби, нищо не е еднозначно. Просто е въпрос да адаптираш силата си така, че да намериш начин да защитиш границите си.

— А силата ми е...?

— Ти ми кажи.

— Добра съм на тенис на маса — опитах.

Уил се засмя.

— Не мисля, че брат ми имаше предвид това, Мисти. Има предвид дарбата ти.

„Този списък е много кратък.”

— Познавам лъжците, предполагам. И ако изтърва контрола над нея, хората около мен не могат да лъжат.

— В такъв случай най-добрата ти защита е да разобличаваш хората с лоши намерения, преди да стигнат до теб. Да издигнеш бариерата далеч навън в зоната на истината, където си кралица. — Тъмните очи на Уил блестяха весело. Той ми изпрати игрив телепатичен образ, на който се виждах с тиара на главата как тъпча лошите момчета в стил „танц на Лейди Гага“.

— Благодаря, това ми харесва: да бъда кралица. — Обаче проблемите бяха очевидни. — Но ако се разхождам наоколо с активно поле, няма ли да дразня много невинни хора?

— Въпрос на преценка, която ще трябва да направиш сама — каза Виктор. Той никога не смекчаваше истината и никога не мислеше, че сме прекалено малки за цялостните факти. Възхищавах му се за това, макар да бе стряскащо. — Ако подозираш някого, направи своя собствена версия на сондиране на ума и изложи мотивите му наяве. Малко наранени чувства са цена, която си струва да платиш, за да не се превърнеш в цел на убиеца.

Самър преплете пръсти с моите.

— Но как може Мисти да разбере кого да подложи на тест?

— Инстинкт. — Уил скръсти ръце на гърдите си, бицепсите му бяха привлекателно изложени на показ изпод късите ръкави на черната му тениска. — Моята дарба е да усещам опасността, но това всъщност е само много по-силна форма на инстинкта за оцеляване, който всички имаме. Слушай какво ти казва интуицията. Има много добра причина тя да съществува.

„Внимавай, Мисти. Престани да гледаш мускулите му.“

— Да, бедните глупаци, които не са притежавали този инстинкт, са отпаднали от еволюционното дърво — каза Ейнджъл.

Уил я удостои с усмивка.

— Права си. Сигурен съм, че всички знаете за какво говорим, това е едно от първичните сетива, което всички споделяме. Вярвайте на интуицията си и всичко ще бъде наред.

„Но всяко поколение си има по няколко глупака“, помислих си мрачно. Винаги съм се смятала за кандидат за тази титла заради многобройните си моменти на Мисти, както ги наричахме. Просто се надявах, че ще мога да се доверя на интуицията си.