Читать «Мисти» онлайн - страница 38

— Е, това са моите момчета, отборът по дебати. Помислих си, че заслужават награда, всички те работиха така упорито този срок.

— Здравейте, момчета. — Мило им стисна ръцете. — А това е моят отбор: съпругата ми Опал и нашите деца Уилоу, Хейзъл и Бранд. И нашата племенница Мисти.

Бранд изджавка и се оживи, видял четирима нови другари в играта. Ако имаше опашка, щеше да я размаха.

— Не му обръщайте внимание — побърза да каже Опал. — Това е само стадий, през който преминава.

Хюго коленичи до количката и сериозно се здрависа с прохождащото дете. Бранд плесна с ръчички.

— Какъв стадий е това? — попита Хюго.

— Бранд имитира животните. — Долавях, че Опал няма търпение някой да смени темата. Колкото по-малко внимание привличаше Бранд, толкова по-добре, в противен случай щеше да играе главна роля в You Tube със своите странности. Имайте предвид, че идеята не бе чак толкова лоша. Можех да направя състояние, ако пуснех видео с Бранд, което щеше да изпревари дори онова с кикотещото се бебе, дето се беше разпространило като зараза.

„Концентрирай се, Мисти. Помогни на леля си.“

— Здравейте, момчета — казах весело.

— Здравей, Мисти. Как си? — Майкъл ме прегърна. Не мислех, че сме стигнали този етап на приятелството, но те очевидно имаха други представи, тъй като Хюго и Фил също ме прегърнаха, като всеки път ме повдигаха леко от земята. Може би това бе техният начин да се извинят?

— Наслади ли се на ваканцията си? — попита Майкъл, а очите му ми казваха, че флиртува малко.

— Прекарах наистина страхотно. Съжалявам, че краят й наближава. Здравей, Алекс.

— Здравей, Мисти. — Алекс не пристъпи напред. Беше облечен като за климата в планината: шоколадовокафяво кожено яке върху индиговосиня тениска и дънки.

Майкъл повдигна вежди.

— Не ми казвай, че все още го боли, задето го победи на тенис на маса? Все пак подигравахме му се не повече от две седмици.

Усмихнах се.

— И така, ще тръгнеш ли на училище веднага след като се върнеш? — поде Хюго, докато чакахме наредилия се на опашката чичо Мило да купи билети.

„Уха: какво беше това? Седмицата, в която да бъдем мили с Мисти?“

— Не съвсем. Първо ще отида на лагер. Седмица в Корнуол този път. Ходя на лагер всяка година. — Сребристите ципове, които затваряха джобовете върху гърдите на Алекс, ме разсейваха. Искаше ми се да си поиграя с тях. „Устоявай на подтика, момиче, устоявай!“

Хюго не знаеше нищо за онова, което отвличаше мислите ми.

— Завиждам ти, че си все още във ваканция. А ние учим за изпитите в края на годината.