Читать «Мисти» онлайн - страница 37

— Не, няма да мога да разбера, нали?

Какво се бе случило току-що? В един миг беше с мен, а сега бе на километри отдалечен.

Завъртя се на пети.

— Ще настигна мис Кътси.

— Добре, направи го тогава. — Озадачена го гледах как се отдалечава бързо обратно по пътя, откъдето бе дошъл току-що.

— Алекс добре ли е? — извика Опал.

Премислих разговора ни и реших, че не мога да бъда обвинявана за това, че бе приел нещата по този начин.

— Така мисля. Имаш ли слънцезащитен крем?

Тя затърси в чантата с резервните дрехи за Бранд и ми подаде шишенцето.

— Прави ми впечатление на много... — Опал затърси вярната дума — ...самотен. Не си ли съгласна?

Понякога преценката на леля ми за хората бе съкрушително точна.

Гледах как изправената му фигура крачи бързо покрай огромен камък, беше като полубог, син на Посейдон, връщаш се в морето.

— Да, мисля, че е.

ШЕСТА ГЛАВА

В продължение на няколко седмици след това не видях Алекс отново, макар че Самър и Ейнджъл, както можеше да се предположи, гледаха похотливо снимката, която бях качила в интернет. Очите му бяха с цвета на морето зад него и успяваше да изглежда като холивудски идол пред камерата, и то без дори да се опитва. Контрастно на това — моята снимка разкриваше в пълна степен изгорелия ми нос. Ако можех да лъжа, щях да се изкуша да представя Алекс като романтичната си връзка през ваканцията и така щях да повиша рейтинга си сред приятелите си, но тогава, ако тръгнех по този път, щях да бъда принудена да кажа истината, която беше, че той бе моят ваканционен личностен конфликт. Ето: изобретих нова категория връзка. Браво на мен!

Макар да бях заета да се наслаждавам на ваканцията си, която включваше абсолютно страхотно сафари в националния парк „Крюгер“, не можех да се отърся от спомена как Алекс се отдалечава с широки крачки... сам. Започвах да подлагам на съмнение преценката си за него: златното момче в училище, но това не го предпазваше от това да се чувства малко изгубен като останалите от нас.

През последния ден преди завръщането ми у дома Опал и Мило уредиха да ме заведат с лифта до върха на планината Тейбъл. Планът беше да хапнем в ресторанта, от който се разкриваше удивителна гледка към града. Уриел и Тарин също бяха поканени.

Тъй като щях да напусна страната, се чувствах великодушна и докато се приготвяхме за нашия ден навън, написах съобщение на Тарин: Искаш ли да поканиш Алекс?

Почти се надявах да откаже, но тя отговори почти веднага: Страхотна идея. Ще видя дали е свободен. Изпитите му за завършване на гимназията са скоро, затова ще му се отрази добре да си почине малко от ученето.

Сплетох косата си пред огледалото и мислено се потупах по гърба за вежливостта си. Някой трябваше да оцени светостта ми, тъй като не можех да убедя семейството си да ме види в тази светлина. За тях аз съм бавно разгръщаща се катастрофа, с която трябва да се справят.

Като стигнахме в подножието на планината, открих, че Тарин бе поканила не само Алекс, но и партньорите му в престъплението: червенокосия Фил, русокосата филмова звезда Майкъл и принца Хюго. Ореолът ми помръкна. Бях се подготвила мислено да прекарам известно време с Алекс, колкото и неловко да се окажеше това, но цялата банда бе малко в повече за онова, което се предполагаше, че трябва да е моето поглезване. Стегнах се, за да понеса още шеги за моя сметка. Те стояха заедно и търпеливо чакаха да утихне врявата, причинена от пристигането на семейството ми. Тарин ги представи на Мило и Опал. Тя излъчваше гордост по един приятен начин.