Читать «Мисти» онлайн - страница 39

— Имате съчувствието ми. — Намалих силата на изказването си, усмихвайки се широко. Съжалявах ги, но открих, че ваканцията ми се услаждаше още повече, когато знаех, че други залягат над учението.

— Лагерът ти забавен ли е, или е като нашите скаутски лагери, които бяха нещо като уроци по оцеляване и сякаш ни учеха под—платното— изкопай—собствената—си—тоалетна?

Засмях се на нарисуваната от него картина.

— Много е забавно. Обикновено отсядаме в сгради с вътрешни тоалетни, но обикновено не го знаем, докато не пристигнем, защото всяка година ходим на различно място. Най-добрите ми приятелки, Самър и Ейнджъл, също идват.

— Хубави имена.

Хюго започваше да ми харесва.

— Благодаря. Ще им кажа какво си казал. — Алекс не беше единственият чаровник сред квартета.

— Добре, отбор. Всички на борда! — Мило ни поведе през бариерата.

— Правил ли си това преди? — обърнах се към Хюго.

— Да, всички ние дойдохме на Коледа и се спуснахме надолу. — Посочи нещо, което приличаше на стръмна отвесна скала под върха. — Нашето виждане за забавление, нали, Алекс?

Щом се качихме в кабинката, бариерите принудиха Алекс да се приближи още малко.

— Да, беше страхотно.

Хюго смръщи вежди.

— Добре ли си, Алекс?

— Разбира се. Добре съм. — Алекс се разположи в далечния край на кабинката и подхвана разговор с Уриел.

Наруших обърканите мисли на Хюго.

— От нас не се очаква да се спуснем, нали?

Откъснат от мрачния си приятел и върнат към повеселите мисли, Хюго ме потупа по гърба.

— Бих казал, Мисти, че е единственият път надолу, ако искаш да усетиш истинския Кейптаун.

— Какъв срам, че сме с прохождащо дете. — Въздъхнах раздразнено. — О, аз, както изглежда, ще трябва да пропусна спускането този път.

— Хей, Мисти, погледни! — Майкъл ми направи място до прозореца. Двамата с Фил седяха плътно един до друг, за да позволят на момичетата да виждат.

Лифтът не е за онези, които не обичат височината. Той започваше близо до основата на планината, изкачваше се стръмно и по някое време земята оставаше на стотици метри отдолу. Ако откъснеш поглед от бездната, в която можеш да намериш смъртта си, ще можеш да се възхитиш на зрелището, което представляват морето, планината, градският пейзаж и просторното небе. И аз реших да направя така.

— Не понасяш ли височините? — попита ме проницателният Хюго, тъй като се бях хванала толкова здраво, че кокалчетата ми бяха побелели. Забелязах, че Алекс слуша разговора ни от другата половина на кабинката.

Усмихнах се на Хюго с най-смелата си усмивка.

— Нека просто кажем, че изкачването на Еверест не влиза в бъдещето ми.

— В абсолютна безопасност си, освен ако кабинката не се откъсне и обезопасителните вериги не са здрави. Но почти никога не се случват фатални инциденти, само в седмиците преди годишния основен ремонт... и няма ли да се зарадваш, когато ти кажа..., който започва утре. — Ухили ми се.

Преднамерено се опитваше да ме уплаши и нямаше нужда да съм голям гений, за да го разбера. Канех се да му кажа, че е непочтен, когато Алекс се намеси.

— Престани, Хюго. Няма нужда да влошаваш нещата, ако е уплашена. — Изглеждаше доста ядосан заради мен.