Читать «Мисти» онлайн - страница 28

— Всички знаем колко много обичаш дисекциите в час по биология — каза Хюго. — Онова, което направи с онези очни ябълки миналата седмица, беше просто отвратително.

— Мислех, може би хирург, но...

— Но може би светът ще бъде по-безопасно място, ако се придържаш към разрязването на вече мъртвите.

Фил не се обиди.

— Може и да си прав. Бях несръчен. — Размаха дланите си с размери на чинии в жест на признание. Изглеждаха по-пригодни да размахват брадва, отколкото да държат скалпел. — Но не всички учени по съдебна медицина правят такива неща — аутопсии. Това е работа на патолога. А съдебната медицина е повече от това.

— Мисля, че ще бъдеш страхотен, в което и да било от тях: хирургия, съдебна медицина. — Алекс наклони везните в полза на Фил. — Не слушай Хюго, учи онова, което наистина те интересува. — Само слушайки как Алекс влага силата си да убеждава, и вече ми идеше да се запиша в най-близкото медицинско училище, стига да имах и най-слабата амбиция да нося бяла престилка и стетоскоп.

— Благодаря, братко. Ще трябва да говоря с Уриел за възможностите. Не мисля, че ще трябва да избирам в следващите няколко години, ако се спра на правилния бакалавърски курс.

— Страхотно.

Последваха няколко секунди мълчание, докато пресушаваха напитките си.

Фил почука по празната си бутилка

— А ти, Алекс? Как върви кандидатстването за стипендия?

— Още не знам. Мис Кътси мисли, че имам добър шанс да получа пълна стипендия, за да уча политика, философия и икономика в „Оксфорд“ или може би право в „Кеймбридж“ или „Иейл“. Мисли, че тази година ще бъда готов с оценките.

— Говориш за много пари. Става за някои хора. — Чу се изшумоляване, когато Хюго подхвърли чипс на Алекс. — Значи, следващата година ние ще останем в Южна Африка за последната година в училище, а ти ще започнеш международната си кариера на някое наистина вълнуващо място, където ще има съвсем нов кръг от американски и европейски момичета, с които да излизаш.

— Такъв е планът. — Усмивката на Алекс, която зърнах между клоните, създаде у мен впечатлението, че е готов да пробва с по-широк кръг момичета. Стиснах силно крехката пластмасова чаша и тя се счупи, а остатъкът от лимонадата ми се разля върху бедрото ми.

— Момичета като онова хубавко малко английско момиче? — продължи Хюго, сплетникът в групата — Как беше името й? Мисти Девън? — Сърцето ми прескочи удар. Не бях очаквала да бъда предмет на разговора. — Нали знаете, онази с... — Той посочи главата си, за да покаже, че има предвид къдриците ми. Долавях радостта във въпроса на Хюго. Искаше ми се да му кажа, че съм нещо повече от момиче със ситни къдрици, но така щях да издам местоположението си. Чудех се дали няма да мога да се оттегля, преди да са ме забелязали. Но ако станех, със сигурност щяха да разберат, че съм подслушвала, а щеше да изглежда... ами... доста странно, ако започнех да пълзя на ръце и колене. Някой можеше да излезе от къщата и да ме види. Зачаках отговора с тъжно предчувствие.