Читать «Мисти» онлайн - страница 27

Футболният мач свърши. Тениските бяха съблечени, за да се охладят разгорещените тела; напитките бяха нападнати; добронамерената критика на грешките се смесваше с похвалите. Позволих си миг на изпълнено с благоговение мълчание, докато се наслаждавах на изваяните тела на момчетата. Квартетът отново се отдели, но този път, за да се настани на плетените шезлонги точно под мен. Не ме виждаха благодарение на цъфналия храст камелия, но, хей, аз първа бях дошла тук. Ако не говореха тихо, то това си беше тяхна грижа. Отстраних с длан капчиците влага по чашата ми с лимонада и се запитах за какво ли разговарят момчетата като тях, когато са сами. Наречете го безвредно проучване на пола.

— И така, какво мислите за мъжа на мис Кътси? — попита Хюго. Столът изскърца, когато го наклони назад, и отпи от напитката си.

— Страхотен е. Чухте ли го, когато спомена, че е учен по съдебна медицина? — Майкъл изглеждаше силно впечатлен. Повечето хора бяха впечатлени, когато обърнеха внимание на Уриел; той знаеше толкова много, но не навираше интелигентността си в лицето ти.

— Страхотно. Трябва да поговоря с него за това. — Тази забележка бе направена от Фил. Виждах само върха на оформената му като бодли на таралеж червеникавокестенява коса, подаваща се над храста, и малка част от лицето му през филиграна от листа.

— Все още ли мислиш да кандидатстваш медицина след завършването на гимназията? — В разговора се включи и Алекс, цигулката засвири соло след мелодията на въведението.

— Такъв е планът, но може би трябва да оставя възможностите си отворени. — Долових проблясък на цвят през камелиите, докато Фил изтриваше лицето си със синя хавлия. Както при много други хора с неговата кожа, тя се зачервяваше силно след физическо усилие и след края на мача той изглеждаше малко като „сварен омар“.