Читать «Мисти» онлайн - страница 30

ПЕТА ГЛАВА

Както предсказах, следващите два дни бяха посветени на празнуване. Уриел и Тарин говореха дълго по Скайп с неговото семейство, разговори, в които той гордо я представяше на членовете с фамилията Бенедикт. Сгушена на дивана със списание, аз се наслаждавах на разговора им с Кристал и Ксав, който те провеждаха на семейния компютър в дневната на Опал и Мило. Ксав избухна в смях, като чу за объркването на близначките.

— Моля те, убиваш ме, Ури.

— Вярно е. А после Мисти изпусна контрола над дарбата си. Хората около нас започнаха да правят признания.

Ксав се държеше за стомаха.

— Не мога повече.

Кристал го смушка с лакът.

— Прости на този идиот, сродната ми душа. Представям си, че не ви е било смешно през цялото това време.

Устните на Уриел се извиха в усмивка.

— Беше смешно, но дори тогава знаех, че ще се смея по-късно. Мисти се заточи в изгнание на паркинга, така че след това нещата се уталожиха. — Той целуна Тарин по ухото, а после доста смело гризна долната му месеста част. — А после стана много по-хубаво.

— И какви са плановете ви сега?

— Ще се опитаме да преплетем живота на единия с този на другия. Първо трябва да завърша разследването.

— Виктор каза, че напредвате бавно.

— Прекалено бавно. Вече уредих да работя с доктор Шуъркрос от този септември и няколко месеца след това, за да видим дали ще попаднем на нови следи за самоличността на убиеца. Чувал ли си за него, Ксав?

Сега, когато разговорът бе станал сериозен, Ксав бе престанал да се смее.

— Шуъркрос? Той преподава в университета в Кеймбридж, нали? Каква е дарбата му?

— Умозаключение — връзки. Може и да намери смисъл в парчетата от мозайката, които се опитвам да сглобя. В момента всичко изглежда безсмислено.

— А ти, Тарин? — попита Кристал.

— Ще продължа да преподавам тук поне до края на академичната година през декември — каза Тарин. — Момчетата трябва да вземат изпитите си. А след това... — Погледна Уриел в очите и се усмихна. Обожавах това, че бяха погълнати един от друг. Разбира се, имаше няколко проблема, които трябваше да решат, и имаха нужда от време да се опознаят, но приземяването бе гладко след малката турбуленция по време на спускането. Не можех да не изпитвам известна завист заради това, че бяха така естествени в новата си връзка. И малко ревнувах, съзнавайки, че съм вън от любовта между двойките сродни души. Оставих списанието, станах от дивана и отидох да видя дали Опал няма нужда от помощ с вечерята.

— Ето те и теб! Как си, Мисти? — попита Кристал, щом ме видя да прекосявам задната част на къщата.

— Добре.

— Наистина ли?

И тогава разбрах, че Франси се е изпуснала пред сестра си за преживяното от мен на партито. Тарин сигурно бе споделила с Уриел, а той бе споменал нещо пред Кристал, така работи телеграфът в нашето семейство. Трябваше да се надявам, че не знаят подробности.

— Да, наистина. Познаваш ме: нося смущаващите моменти със себе си, както хипопотамът птицата от семейство Buphagidae. — Сравнението бе по-вярно, отколкото може би мислеха: птицата, полупаразит, почиства раните на хипопотама, но също така ги държи отворени, точно както моята се отваряше всеки път, когато забележката на Алекс изплуваше в ума ми. — Няма да се чувствам както обикновено, ако нещо около мен не се обърка.