Читать «Мисти» онлайн - страница 26

— Да, добре, щом казваш — отстъпи той.

— Само една точка, за да спечелиш — каза Хюго весело. Усмихнах му се.

Към мен се понесе бял снаряд, докато стоях с отпуснати ръце. Не отново. Реагирах бързо и отвърнах с номера, при който нанасях удар, като изваждах хилката иззад гърба си. Часовете тренировки с татко на тенис масата у дома си казаха думата и топчето се извиси леко над мрежата, удари се в ръба на масата и се изстреля към стомаха му. Той отстъпи назад, но не можа да го удари навреме и топчето отскочи от неговия... е, да кажем само, че беше добре, дето не играехме крикет...

— И тя печели! — извика Хюго.

— Със стил! — Фил ме вдигна и ме завъртя в кръг. Свали шапката и я хвърли във въздуха. — Поздравления, Мисти!

Майкъл разроши вече рошавата ми коса.

— Фантастично! Ти си новият шампион.

Алекс остави хилката си на масата и се приближи. Протегна ръка.

— Поздравления. — Изглеждаше толкова нетърпелив да поеме пръстите ми, колкото аз да бръкна в гнездо на оси. Стиснах набързо ръката му и усетих леко електричество при докосването.

— Благодаря. Винаги се радвам да срещна някого, с когото да направя добра игра.

— Не си онова, което очаквах. — Присви очи. — Отново, коя си ти?

„Толкова се радвам, че за първи път ти направих впечатление“, помислих си горчиво.

— Мисти Девън.

— Наблизо ли учиш?

— Не, дойдох от Англия за лятната си ваканция. Току-що взех GCSE, изпит, който се полага в единайсети клас.

— Разбирам. — Изглеждаше доволен от отговора ми, готов да ме отпрати сега, когато бе разбрал, че ни дели година. — Добра игра. — Потърка тила си.

— Някой друг да иска игра? — Огледах с надежда останалите момчета.

— Няма начин, прекалено си добра. Ще се присъединя към играта на футбол. — Хюго прескочи оградата на верандата и стъпи на моравата. Джоунас сформираше два отбора от по пет души за бърза игра на футбол.

— Добра идея — Фил го последва, а сетне и Майкъл.

Алекс понечи да се присъедини към тях, после спря.

— Играеш ли?

Скръстих ръце.

— Не много.

— Това е може би добро нещо. Не мисля, че егото ми би могло да понесе повече унижение днес. — Скочи на тревата и затича, за да се слее с някой от отборите.

Удряйки топчето с хилката, наблюдавах началото на футболната игра. Единствено женската половина на партито не се беше присъединила. Нямаше други момичета на моята възраст, затова бях оставена сама. Може би трябваше да кажа, че играя понякога с малките си братя? После видях Фил да поваля Алекс в образувалото се меле. О! А може би не. Оставих хилката с въздишка и започнах да се разхождам из градината. Дори и в дома на Тарин, това тук ми се струваше мъжки свят. Тъй като училището бе само за момчета, очевидно не бяха свикнали да включват момичета в забавленията си, особено такива, които ги побеждават. У мен разцъфна усмивка и ме изпълни като глътка гореща напитка в студен ден. Този бе един от най-хубавите ми моменти. Трябваше да разкажа на Самър и Ейнджъл всяка подробност от мача.

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Странно е как една хубава вечер може бързо да се влоши и вината дори не беше моя. Не и наистина. Колоната с плюсовете беше изумителна: Уриел беше намерил сродната си душа, а аз бях излязла победител в оспорвана игра на тенис на маса срещу момче, което така силно се нуждаеше да загуби. Колоната с минусите бе сравнително къса: тъй като не бях момиче, което притежава голямо количество увереност, не можех да събера смелост да се смеся с останалите и се чувствах изолирана от този момчешки клуб, каквато бе атмосферата на училището. И двата недостатъка бяха дребни, но в резултат се придвижвах от едно тихо местенце към по-скришно, като се преструвах, че се забавлявам. Бях ветеран в раздаването на онази неясна усмивка, която казва „добре съм“, в непрекъснатото намиране на занимания, чинии за носене и напитки, които да се украсят, във всичко, което би ми помогнало да не разговарям с непознат. Нямаше начин да помоля Франси да ме заведе у дома, тъй като развитието в живота на Уриел бе много по-важно от неловкостта, която преживявах. Бях свикнала да бъда изолирана заради дарбата си, така че за мен не беше нещо ново да съм встрани от сърцето на партито. Намерих местенце на верандата близо до тенис масата, откъдето имах добра гледка към моравата, но бях скрита от останалите гости от храстите, засадени в лехата долу. Почти всички други бяха на тревата, седнали на градинските столове под слънчевата светлина на късната привечер.