Читать «Мисти» онлайн - страница 25

— Не е честно! — предизвика го Фил, нашият съдия с червеникаво-кестенява коса.

— Не беше ли готова? Трябваше да ми кажеш — каза Алекс сухо.

Майкъл ми донесе топчето. Забелязах, че има училищна бейзболна шапка, затъкната в колана на панталоните.

— Мога ли да взема назаем това?

— Разбира се.

Поставих топчето на масата под хилката и прибрах косата си в шапката, като свободната част от нея остана да се спуска по гърба ми. Не бях особено привлекателна, но това тук бе война.

— Сега съм готова — казах нарочно прекалено мило, за да го накарам да скърца със зъби. — А ти?

— Винаги.

Подхвърлих топчето и го прекарах над мрежата. Той го цапардоса обратно. Аз му го върнах. Ударите ни все повече ни отдалечаваха от масата, защото влагахме повече сила, обувките ни скърцаха по полирания дървен под. Малкото ни публика трябваше да се отдръпне, за да не ни пречи. И тогава видях шанса си: нанесох много внимателно преценен удар и топчето се удари в самия край на масата извън обсега му.

— Две на едно — Хюго дръпна нова черта в моята половина от плочата.

Суперхладнокръвният Алекс започваше да се сгорещява под яката. Разбирах какво мисли: не приличах на голяма заплаха, но бях повела отрано. Изгледа ме кръвнишки над зелената маса.

— Добър удар — каза недоволно.

— Да, добър беше. — Не мога да бъда престорено скромна, което повечето пъти ме кара да изглеждам като самохвалка, но в този случай се чувствах напълно оправдана.

— Имаш ли още такива, в запас?

— Да — Аз сервирах. Топчето профуча покрай него. — О, съжалявам, не беше ли готов?

Готов за сериозно състезание, той грабна топчето и го удари. Нямаше отново да ме свари неподготвена Отвърнах, принуждавайки го да отиде далеч вляво. Той реагира с висока топка, която се удари в покрива на верандата и падна под странен ъгъл. Боговете на пинга-понга този път бяха с него и топчето се удари до мрежата в моята половина, прекалено далеч, за да го достигна.

И така играта продължи. Бяхме почти еднакво добри, когато играехме на върха на възможностите си. Неверните му приятели бяха изцяло на моя страна, приветстваха с възгласи добрите ми удари и дюдюкаха, когато той се възползваше от слабостта ми — по-късото разстояние, на което можех да достигна заради по-късата си ръка — и изпращаше топчето извън обсега ми. При девет равни знаех, че ще трябва да направя най-добрата си игра, за да достигна първа единайсет точки. Повях си с тениската, за да разхладя малко сгорещената си кожа. Сервираше Алекс. Изпрати топчето така, че трябваше да използвам бекхенда си. Отвърнах. Ударът бе такъв, че топчето мина покрай мен, но аз скочих, извих тяло във въздуха и успях да го върна. Не виждах къде отива, но от задоволителното „туп“ разбрах, че е достигнало масата. Дали се бе ударило от правилната страна на мрежата, това бе друг въпрос. Обърнах се и видях Алекс на колене, неуспял да го върне навреме.

— От твоята страна ли падна? — попитах.

— Не съм сигурен. — Но беше. Лъжеше.

— Хайде, Алекс, топчето премина над мрежата — каза Фил.