Читать «Мисти» онлайн - страница 24

— Такъв е Алекс: радиоактивен. — Тя се засмя... богат, разкошен звук.

— Предполагам, че е или най-досадното момче в училище, или пък е най-популярното: кое от двете?

Тя повдигна вежда.

— Най-популярното, разбира се.

Нещо не ми харесваше в Алекс, на когото животът поднасяше всичко на тепсия. А аз точно обратното — бях пример за човек, който вечно се препъва и тепсията му се изплъзва.

— Мисля да отида да го предизвикам на една игра.

— Радвам се да видя, че си достатъчно смела, за да се завърнеш в атмосферата на партито. — Това бе закачка от нейна страна. — Може би ще можеш да изпратиш Уриел обратно при мен, когато отидеш при тях?

— Не мисля, че бих могла да го държа далеч от теб. — Оставих празната чаша от плодовата салата и отидох до масата за пинг-понг с нов ентусиазъм. Смушках Уриел в ребрата.

— Здравей. Тарин те търси.

Той ми подаде хилката, без да спори.

— Ще се върна веднага.

— Не бързай заради мен. Аз ще поема нещата тук. — Обърнах се и помахах с хилката на Алекс и приятелите му. — Здравейте отново. Какъв е резултатът?

— Искаш да играеш? — попита Алекс.

— Затова съм тук. Добре пяхте, между другото. За момент си помислих, че ще бъде така смущаващо, както когато играх ангела Габриел в пиесата в началното училище, облечена с роба, запасана в кюлотите... — Наистина ли трябваше да казвам това? — Но не, вие наистина се представихте отлично.

— Отлично? — Майкъл се усмихна на другите двама. — Казах ви, че изборът на песента бе правилен.

Алекс все още ме гледаше с нещо като подозрение. Може би похвалата ми бе прекалено възторжена.

— Мислиш, че не казвам истината? Аз никога не лъжа.

— Ето това вече трябва да е лъжа — каза той, хвърли топчето и то стигна до мен над мрежата, лесен удар, като за начинаещ. — Всички лъжат.

Ударих силно топчето и то мина покрай него. Белият снаряд изчезна в един храст.

— Не, наистина не лъжа. — Усмихнах се невинно.

— Уха, Алекс, изглежда, че шампионската ти титла е застрашена — каза провлечено Хюго, докато Алекс търсеше топчето в тръните. — Нова игра, Мисти? — Ръката на Хюго кръжеше над плочата, на която пишеха резултата. — Уриел изоставаше с две точки, затова няма да е честно да те оставя да наследиш лошия резултат.

— Добре. Ако Алекс е съгласен.

— Ти си на ред. Сигурна ли си, че не искаш няколко точки преднина? Момчетата ще ти кажат, че съм доста добър, а не искам да бъда груб с гост. Играя, за да спечеля. — Присмиваше ми се, уверен в способностите си.

— Няма нужда да ми даваш преднина, шампионе. — Имах едно полезно умение в репертоара си и това бе координацията ръка-око. Ако постигнех искания от мен резултат, рекордът на Алекс щеше да бъде надминат. — Ти сервираш.

Той хвърли топчето от разтворена длан и го запрати така, че то се удари веднъж в масата от неговата страна и после мина над мрежата. Поех го и го върнах със завъртане. Той успя да го удари, но то полетя под странен ъгъл и пропусна моята част от масата.

— Нула на едно — докладва весело Хюго.

— Играла ли си преди? — Алекс търкаляше топчето между пръстите си.

— Малко. — Косата влизаше в очите ми. Той сервира, докато я отмятах. Не можах да нанеса удар навреме.