Читать «Кристал» онлайн - страница 79

- Благодаря. Окуражаващо е, че вярваш в нас. Но не забравяй кой е скритото ни оръжие.

Обърнах се към него, така че да виждам лицето му.

- Смяташ ли, че баща ти е прав за мен?

- А ти?

- Предполагам... да, може би. Просто се притеснявам, че и в търсенето на души ще се окажа пак толкова некадърна като във всичко друго.

- Сладкишче, предупреждавам те. - Той завъртя пръст във въздуха.

- Какво? - изцвърчах аз и се опитах да се измъкна от гъдела, който ме заплашваше.

- Ще предприема драстични мерки, ако пак те чуя да се подценяваш. Увериха те, че притежаваш дарба, която се среща веднъж на сто години, а сега казваш, че според теб няма да те бива достатъчно.

- Но...

- Никакво но. Кога най-сетне ще се събудиш и ще разбереш, че ти не си грозното пате, а лебедът?

- Оу.

И преди да имам време да се размекна от сантименталност заради прекрасния му комплимент, пръстите му стигнаха корема ми

- Не! - изкрещях аз и като се свих, отблъснах ръцете му.

Трейс се намръщи и се помъчи да затули разговора си от писъците ми

- Приеми го. Кажи: „Аз съм лебед“.

- Ти си лебед! - ахнах аз и се разкикотих.

- Ъргх! Признай!

- Добре, добре, аз съм лебед. И двамата сме лебеди. Всички са лебеди. Ето на: ние сме цяло ято лебеди.

- Вдигаш толкова шум, че като нищо ще минеш за лебед - оплака се Трейс, макар че виждах, че не беше особено сърдит. Той вероятно се зарадва, че отвлякохме вниманието му, и предполагам, че Хав именно това целеше.

Когато стигнахме планинския път за крепостта, беше станал късен следобед. По пътя, който водеше нагоре към националния парк и Монте Балдо, имаше скорошни следи от множество автомобили и това беше малко необичайно за такъв път. Краищата бяха отъпкани от гуми и калта се беше смесила със снега, който беше паднал на тази височина.

Как мислиш - дали се подготвя за обсада? - попита Хав полушеговито.

На едно дърво при разклона забелязах закачен знак, който показваше, че едното разклонение води към вилата, а другото към снежните равнини

- Всъщност, мисля, че тя няма нищо общо с това. Просто Холивуд е пристигнал в града. Нали помниш какво казаха на снимачната площадка - тази седмица ще снимат в италианските Алпи. Ние сме в Алпите. Пристигнали са тук преди нас.

- По всичко личи, че не са тръгнали по нашия път. - Виктор даде знак да завием по тесния път, който се виеше край чукарите. Следите от гумите на тежките превозни средства продължаваха нагоре към планината.

- Не, би трябвало да са много по-нагоре. Доколкото помня, говореха, че ще снимат епизод с хеликоптери и ски. - Но се почувствах успокоена, защото знаех, че наблизо имахме съюзници, на които можехме да разчитаме да застанат на наша страна, ако се наложеше да се борим с италианските власти да ни дадат достъп. Лили щеше да гарантира, че не съм смахната, когато се обърнем към местната полиция заради историята с отвличането.

Мракът беше паднал, когато стигнахме пред портите. Щом колите ни влязоха в периметъра, охранителните лампи се запалиха. Пазачи не се виждаха, имаше само интерком.

Виктор забарабани с пръсти по кормилото.