Читать «Кристал» онлайн - страница 80

- И сега какво? Просто ще отидем и ще почукаме, така ли? - Той предпочиташе да има човек, върху когото да упражни мисловен контрол.

- А какво друго? - Трейс слезе от колата. - Останете вътре, момчета. - Той вдигна ръка към пътниците в другата кола. - Аз ще отвда. Да не им даваме много мишени, а?

- Той наистина ли очаква някой да стреля по него предупредително? - прошепнах на Хав.

Хав сви рамене - напрежението течеше по тялото му като нисковолтово електричество.

- Има ли опасност, У ил? - попитах го.

- Опасност има за всички ни. Не само за Трейс.

Наблюдавахме мълчаливо, докато Трейс натисна интеркома.

Si? - изпука гласът в другия край.

Казвам се Трейс Бенедикт. Говорите ли английски?

- Не.

Трейс изруга под носа си.

- Добре. Момент. Кристал?

Аз вече слизах от колата, а Хав ме следваше като сянка. Натиснах бутона.

- Здравейте - подхванах аз на италиански, - бих искал да разговарям с контесата.

- Тя не приема посетители. Моля ви, вървете си. Това е частна резиденция.

- Боя се, че не мога да изпълня молбата ви. Разбирате ли, вие държите сестра ми и... и трябва да говоря с нея спешно - спешен семеен случай. Беше спешен, нали така?

Последва мълчание. Камерата на върха на близкия стълб се извъртя, за да ни огледа по -добре.

- Ще изпратя един снегомобил, който да ви вземе. Можете да влезете.

- Кажи им, че няма да влезеш там сама! - изсъска Хав.

- Приятелите ми няма да позволят да вляза без придружител.

- Вие и още един. Възрастният мъж, а не младите. - Връзката прекъсна.

- Това не ми харесва - рече Трейс, а в това време баща му скочи от колата. - Не можем да й изпратим още двама заложници.

- Тя вече имаше шанс да ме плени Не мисля, че иска още заложници, по-скоро й трябват пратеници. Сол сложи ръка на рамото ми

- Кристал, приемаш ли да влезеш с мен?

- Разбира се, че не приема! - Хав беше на път да избухне от гняв. Не беше очаквал такъв обрат и не можеше да приеме, че ще се запътя към опасността без него. - Да не очакваш да я оставя да влезе право в устата на лъва?

- Хав! - предупредих го аз приглушено.

- Какво? - той обърна гневните си очи към мен.

- Забрави ли - аз не ги интересувам, защото не съм ничия сродна душа.

Дори да беше гневен, той постави сигурността ми на първо място. Отдръпна се назад и се опита да си придаде вид, сякаш не беше на път да удуши всички ни до един.

- Да, сладкишче, нали не си нашата перла в короната, тъй че какво толкова? Боже, искам да изритам нещо.

Бръмченето на снегомобилите се чу, преди да видим самите тях да се спускат по алеята към нас.

Сол започна да дава заповеди на синовете си.

- Останете при колите. Ще опитам да държа връзка, но не бих се изненадал, ако има някакъв вид телепатичен заглушител наоколо.

- Моят вид телепатия може да успее да мине през него, ако е толкова уникален, колкото Хав твърди. -Погледнах с тревога към гърба му. Точно в този момент тъпчеше ядно един коловоз в снега. Обърна се към нас.

- Не опитвай, ако това ще те издаде.

- Разбира се. Ще внимавам.

- Не мога да кажа, че внимаваш, като влизаш там вътре!

- Хав! - Беше ред на Сол да избухне - нещо, което рядко се случваше в това семейство.