Читать «Кристал» онлайн - страница 78

- Тогава какво чакаме? - попита Зед, преполовил разстоянието до вратата. - Да вървим да спасяваме момичетата.

Разбира се, това съвсем не беше така лесно. Трейс и Виктор на мига се заеха да наемат два джипа с двойно предаване, с които да стигнем в планините. Тъй като не знаехме в какво състояние ще намерим момичетата, решихме, че ще имаме нужда от собствена база, вместо да се надяваме, че ще издържат дългия път обратно до Венеция. Зед и Айвс откриха една голяма къща в близост до вилата на контесата. За щастие, сезонът още не беше започнал и скиорството не бе в разгара си, та те смогнаха да проследят собственика й в градчето на източния бряг на езерото, недалеч от Монте Балдо. Планът ни беше да вземем момичетата и да прекараме там нощта, за да могат да се възстановят.

Виктор и Уриел предложиха да шофират. Всички сметнаха това за разумно - тъй като техните сродни души не ги грозеше непосредствена опасност, те бяха най-спокойните в случая. Уил беше назначен за навигатор, а аз бях неговият Джи Пи Ес сигнал, който да го насочва към целта. Бяхме приели, че момичетата се намираха във вилата на контесата, но беше възможно да съм направила прибързано заключение и да не съм открила правилното им нахождение. Работата ми беше да седя на задната седалка на водещата кола и с помощта на Хав да следя връзката на Трейс дотам, докъдето стига. Уриел щеше да кара след нас с Айвс, Зед и баща им.

След като взехме колите и прекосихме дългия мост, който свързваше Венеция с континента, двамата с Хав останахме почти насаме. Трейс беше зает с телефонните разговори с негови колеги полицаи. Чувах го как си издействаше всяка възможна услуга, използваше всяка връзка, която имаше в международните полицейски органи. Предложих му да разговарям с италианците, но той заяви, че това може да почака, докато стигнем до езерото Г арда. Виктор и Уил се оправяха с пътя.

Хав ме беше прегърнал и аз положих глава на рамото му, вкусвайки спокойствието на мига.

- Добре ли си? Сигурно се тревожиш за майка си.

Бях вързала косата си на опашка, но една къдрица се беше измъкнала и той си играеше с нея.

- Чувствам се доста объркан. Безпокоя се за мама и момичетата, особено след като каза, че нещо с тях не е наред, но в същото време отвътре танцувам от щастие като пингвините от „Весели крачета“, задето те открих. Емоциите ми наистина са в конфликт - не знам какво да чувствам първо.

Усмихнах се, като си представих стотиците пингвинчета, които танцуват в главата му. Да, и аз така се чувствах.

- Вие сте добър отбор - ти, братята ти и баща ви. Контесата има да се чуди откъде й е дошло, щом стъпите на прага й.

Той ме целуна по ръката, а сетне потърка с нея бузата си.