Читать «Кристал» онлайн - страница 77

Стига толкова, момчета, обяви Хав. Кристал трябва да си отдъхне.

Зед внимателно остави телепатичната връзка да се разпадне. Последният, който напусна ума ми, беше Хав, а аз отново се озовах обвита в ръцете му.

- Съжалявам. Още не ме бива много. - Чувствах се ужасно, задето не можах да им дам пълен отговор, а само фрагменти.

Трейс се държеше за главата.

- Ти не си виновна, Кристал. Почувствах всичко, което ти видя. Нещо с Даймънд не е наред. Тя, тя просто не е там.

- О, боже! Да не искаш да кажеш, че е мъртва ? - започнах да се паникьосвам. - Аз си помислих, че контесата ги взе само за заложници, но ако все пак е напълно луда и ги е убила всичките?

Трейс поклати глава.

- Не, не мисля. Щях да разбера, ако беше така. - Той стисна юмруци и ги разтвори, като се мъчеше да овладее емоциите си. - Исках да кажа, че тя беше празно пространство. Някак беше изключена.

- Това не е възможно - заяви Зед. - Нищо не може да изключи връзката между сродните души.

- Сигурен ли си? - очите на Трейс бяха пълни с болка.

Хрумна ми грозна идея.

- Контесата нарече себе си „Заличителя“. Помислих си, че може да изтрива спомените, но ако е искала да каже нещо повече с това?

Сол трепереше. Изглеждаше по-стар отвсякога.

- Ако е причинила нещо на нашите сродни души, тогава ще ги открием, дори те да не ни познаят. Веднъж като си ги върнем, кълна се, че ще намеря начин да поправя стореното. Няма да позволя на контесата да открадне душата ми

- Ще намерим начин, татко - обеща Уил. - Мама не би позволила на тази стара и зла жена да съсипе трийсетгодишния й брак.

Айвс се изправи и дръпна завесите.

- Благодарение на Кристал имаме шанс. Напътствията й бяха достатъчно ясни, за да започнем издирване. Ще сваля карта на местността, която локализира. - Той включи лаптопа си и свали сателитна снимка на областта с имена на нея. - Кристал, ето какво улових от ума ти. Можеш ли да стесниш малко кръга?

Клекнах до него и огледах снимката на Доломитите, алпийската верига на север от Италия.

- Струва ми се, че ще мога. - Докоснах областта близо до езерото Гарда. - И няма да ми е нужна телепатия, за да го открия.

Хав разроши косата ми

- Умница. Монте Балдо. Естествено, че се е върнала в наследствените земи на семейството си. Как иначе би могла да прикрие деянието си, ако няма крепост с персонал от хора, които са й верни? Трябваше да се сетим за това.

- Накрая щяхте да се досетите - възразих аз. - Просто всичко беше толкова неочаквано.

Виктор вече беше на компютъра си и вкарваше информацията в базата данни на международните полице йски с или.

- Мъжът е арестуван в Лондон, а сред имотите му следователите са описали и вила в планините. - Той отвори една снимка. - По дяволите! Изглежда непревземаема. - Това не беше вила, а крепост, построена за защита високо на планинския зъбер, с крепостни стени, по чиито краища имаше остри каменни шипове. Щеше да стои красиво на пощенска картичка, ако в действителност не беше превърната в затвор. - Имате ли предложения?

- Пред нас има една-единствена възможност - обади се Сол. - Ще стигнем с кола до главната порта и ще си ги поискаме обратно. Крепостта може и да изглежда средновековна, но това тук е съвременна Италия. Няма да може да се измъкне, ако наистина ги крие там.- Почти съм сигурна, че това е мястото, което почувствах. - Усещах как по гърба ме полазват тръпки - крепостта изглеждаше зловещо красива: като орел, кацнал върху скала.