Читать «Кристал» онлайн - страница 73

Уриел седна на стола до мен. От всичките момчета, той беше най-светъл: лешникови очи и кестенява коса със златисти кичури като гривата на лъв - приличаше на моята, но не беше така вбесяващо къдрава.

- Това е смайващо, Кристал. Не ми беше минавало през ума, че може да има повече начини за телепатия, но защо не? Звучи много подобно на моята дарба. Аз мога да проследявам нещата назад във времето въз основа на връзката им с хората и местата - виждам мимолетно къде са били във важните моменти от съществуването си. Резонансът от емоциите остава по тях. Ти, изглежда, се фокусираш върху „тук и сега“, а това ми звучи по-полезно.

Не бях много сигурна какво правя, но беше мило от негова страна да го каже.

- Ако съм разбрал правилно, това означава ли, че можеш да откриеш Даймънд, защото имаш емоционална връзка с нея? - Уриел хвърли поглед към Трейс, който крачеше край вратата на кухнята.

Прехапах устни. Можех ли? Никога не съм опитвала.

- Мисля, че бих могла, ако знаех откъде да започна да търся. Все още имам този проблем, че стотиците връзки, които всички имаме, ме изхвърлят от орбита. Мога да правя прости неща, като да намирам ключове, но това е недвусмислено и хората обикновено имат представа къде са ги оставили. Трудно ще ми бъде да я открия, когато може да бъде на толкова много места.

Хав стисна рамото ми.

- Мисля, че ще ти трябва нещо по-силно от връзката между теб и сестра ти. Аз си мислех, че трябва да проследиш връзката от Трейс до сестра ти или от татко към мама. Нали не се затрудни да проследиш нашата?

- Не, тя водеше право към теб.

- Да, съвсем право към мен. - Той ме целуна по главата.

Айвс захвърли лаптопа и клекна до мен

- Значи ще можеш да проследиш връзката ми до Феникс?

Зед се облегна върху облегалката на канапето.

Ами между мен и Скай?

С тревожен стон, господин Бенедикт се отпусна тежко в креслото.

- О, боже. - В очите му имаше сълзи, които бяха в неочакван разрез с обичайното стоическо изражение на лицето му.

Трейс отиде бързешком при баща си Готов да помогне с лечителската си дарба, Хав се понадигна и ме премести. Всички се тревожехме, че възрастният мъж се бе предал на шока от загубата на съпругата си. Господин Бенедикт вдигна ръка.

- Моля ви, не ставайте. Добре съм, момчета, повече от добре. - Той стисна гърба на носа си, за да пресече пътя на сълзите си. - Дори не знаете колко добре се чувствам. - Той се отпусна назад, а ръцете му увиснаха от коленете му. - Кристал, момичето ми, ти си търсач на души.

Хав се намести зад мен.

- Какво? - попитах аз.

- Това е дарбата ти. Толкова рядко се среща, че съм виждал само един друг човек с тази дарба и това беше мъжът, който откри Карла. Раждат се само по един или двама на сто години. Защо досега никой не е разбрал това?

Свих рамене, без да успея да скрия изненадата зад равнодушието си.

- Предполагам, че не съм дала никакви признаци за това до снощи, когато бях принудена да го направя.