Читать «Кристал» онлайн - страница 72

- Това е всичко, което тя видя. Контесата се беше погрижила да има достатъчно свидетели, които да кажат, че вечерта е била съвсем обикновена. Аз също не бих повярвала, че е способна на това, ако не бях присъствала в къщата й

Айвс извади лаптопа си.

- Все трябва да има нещо, което да направя. Може ли да проследим лодката й? Дайте ми време и сигурно ще успея да измисля програма, с която да го направим. Може би ще успея да вляза в разузнавателните сателити на военните, които са били отгоре вчера?

Средният син, Уил, който имаше телосложението на ръгбист, но със спокойни, нормални жестове, затвори капака твърдо.

- И да те заловят от Пентагона, така ли? Браво на теб! Феникс едва би желала да ти идва на свиждане в затвора в най-хубавите години от живота си.

- Няма да ме заловят - и Айвс отново отвори капака.

- Дарбата ми казва, че точно сега ще бъде опасно за теб да опитваш. Признай си, Айвс: просто не можеш да мислиш ясно, когато тя е в опасност, затова сега не е време да опитваш нещо, което изисква да бъдеш на върха на способностите си.

- Ами ако има нужда от мен, Уил? - лицето на Айвс издаде терзанието, което го измъчваше.

- Естествено, че има нужда от теб, идиот такъв. - Уил шляпна брат си лекичко. - Има нужда от това ти да запазиш спокойствие.

Зед смачка един вестник в юмрука си.

- Не мога да търпя повече. Защо не отидем до къщата на контесата и не си го изкараме на вратата й?

Баща му сложи ръката си на рамото на най-малкия от синовете си.

- Разбирам те, Зед, но да разбием вратата няма да ни помогне, ако Скай не е вътре. Тя не е там, нали, Виктор?

Виктор беше най-суровият от седемте братя, с коса до раменете, вързана на опашка, сиви очи и ум резач - остър и проницателен. Той можеше да манипулира мислите, но за щастие, беше избрал страната на добрите.

- Не. Полицията заяви, че в резиденцията няма друг, освен пазача. Това е най- подозрителното нещо -контесата се омита толкова скоро след голямото парти и взима със себе си цялата прислуга, както, едва ли ще сбъркаме, ако заключим, и нашите момичета.

Хав се мушна зад мен на канапето, така че да се облегна върху него.

- Мисля, че пропускаме нещо очевидно тук. Ние разполагаме с оръжие, което контесата е подценила.

- Какво оръжие? - попита Зед.

- Моята сродна душа. - Думите му предизвикаха за кратко усмивки у другите, макар че бяха силно разтревожени за своите. - Кристал винаги е омаловажавала дарбата си, но тя може да открива разни неща, с които сте свързани.

- Неща, Хав, не хора - поправих го аз.

- Сигурна ли си? Аз почувствах телепатичната връзка, която ти изгради, да влиза право в мозъка ми Това е най-силната връзка, която някога съм срещал, изградена от онова, което ни свързва. Ти не осъществяваш телепатия като другите хора, сладкишче.

- Така ли? - Нямаше как да знам това - тази връзка беше първият ми опит.

- Така, ти си имаш твоя собствена марка. Не се изненадвам, че ти е толкова трудно да използваш нашия вид, защото ти изграждаш твоята връзка от нещата, които ни свързват - приятелство, шеги и, хъм, любов.

Бузите ми пламнаха. Беше усетил, нали? Не бих избрала точно този момент да си призная, че съм влюбена в него много повече, отколкото си давах вид.