Читать «Кристал» онлайн - страница 74

- Но ти си от семейство на саванти Трябвало е да определят дарбата ти, за да можеш да помогаш на хората да открият своите сродни души. Пренебрегването на таланта ти от тяхна страна граничи с престъпление.

Ченето на Виктор увисна. За първи път виждах най- хладнокръвния от братята толкова смаян.

- Искаш да кажеш, че тя може да открие моята сродна душа, както и тези на Уил и Уриел, така ли?

- Точно така. Но първо ще открие момичетата, нещо, което контесата не ще очаква.

Все още бях замаяна. Да открия сродната си душа и да чуя, че имам неповторима дарба в една и съща сутрин не беше малко. Но щях да имам цял живот да се занимавам с тях. Сега трябваше да се съсредоточим върху това да избавим другите.

- Хайде да опитаме. Какво да правя? - погледнах към Хав. - Опиши ми по-подробно как се чувстваше, когато се свърза с мен, и по какъв начин това е различно от нормалната телепатия.

Хав ме погали по бузата.

- Беше невероятно. Усещах как набъбваш в съзнанието толкова гладко, че беше радост да наблюдавам. Обикновено телепатията е по-скоро като нежно потупване по рамото, за да привлечеш вниманието - нещо като телефонен разговор между две съзнания. А ти пристигна като самолет, койго приближава земята за кацане. Успях да те видя няколко секунди преди да докоснеш земята - вероятно можех да те блокирам, но защо бих пожелал да го направя? Не се налагаше да държа моста помежду ни, защото ти го държеше.

Поклатих глава.

- Нищо не съм правила. Просто последвах онова, което вече беше между нас.

- Дори по-добре. Е, значи не ти прилоша?

- Не. Странно, но ми се стори, че това е най-естественото нещо, което някога съм правила.

- Добре. Значи трябва да разбереш дали ще можеш да прехвърлиш умението си към други умове. Татко, някакви предложения?

- Господин Бенедикт, на вас как ви помогна търсачът? - попитах го.

- Моля те, наричай ме Сол. Нали сме едно семейство вече и то в толкова много отношения. - Сол се пресегна, взе ръката ми и потърка със загрубелия си палец опакото й - Търсачът беше един много възрастен мъж, старец, когото народът ми почиташе. Той се занимаваше с това от години и беше усъвършенствал метода си. Тогава аз бях само един неопитен младеж и той не сподели с мен тайната си. Почувствах само, че някак успя да влезе в съзнанието ми, а после оформи връзката ми и я последва. Все пак не забравяй, че тогава аз не бях срещнал Карла, затова той ме напъти във вярната посока, като насочи към нея връзката ми.

- Добре, хъм. Това ми звучи доста напреднало. Но вие вече си имате готови връзки, затова вероятно трябва просто да вляза някак в ума ви и оттам да направя онова нещо със самолета, който се приближава към уголемяващата се земя.

- Имам идея. - Зед се свря в края на канапето. Още един Бенедикт и аз щях да бъда притисната като в сандвич. - Аз сплотявам дарбите на братята ми, когато искаме да работим по важен въпрос. Ти вече си свързана с Хав, нали?

Разбира се, че е свързана - потвърди Хав.

- Тогава, ще опитаме да прибавим Кристал към връзката на семейство Бенедикт. С разбирането на Вик за съзнанието, опита на Уриел да проследява хора и вещи в миналото, а Трейс през пространството, с общия гений на Айвс да разбира от всичко и способността на татко и Уил да усещат кога сме се натъкнали на опасна територия, би трябвало да можем да помогнем на Кристал да се ориентира. Нещо като ускорен курс за търсач на души.