Читать «Кристал» онлайн - страница 75

- Поемаме смело курс напред - обади се Хав.

- Да - за първи път, след като бях съобщила новината за отвличането, Зед изглеждаше щастлив. - А и Хав тук ще се погрижи, ако малко друса - нали е лечител, така че сме се застраховали.

Разбира се, аз щях да направя всичко необходимо, но въпреки това изпитвах тревога.

- Какво ще видят, ако споделя с тях връзката ми с теб? - попитах Хав.

- Ние сме възпитани и няма да гледаме - обеща Зед с ръка на сърцето, но в очите му блестеше обезпокоително пламъче.

- Не се тревожи, скъпа, ще настъпя здраво всеки, който се осмели да прекрачи границата, става ли? -Хав изрита брат си от края на канапето.

- Аз няма да гледам - закле се Айвс, - и Зед ще се държи подобаващо.

- Разбира се, имаш думата ми - рече Сол по такъв начин, че не можех да се съмнявам. - Залогът е твърде голям, за да се държим безразсъдно и на Зед това му е ясно.

- Как така аз се превърнах в човека, срещу когото всички мърморите? Това беше ролята на Хав.

Хав се подсмихна самодоволно.

- Да, но сега имам за партньор търсач на души. Време е за уважение, момчета.

Въпреки шеговития разговор, семейство Бенедикт вече бяха запретнали ръкави за работа. Трейс беше наредил столовете в кръг, така че да можем да докосваме ръцете си. Уриел беше дръпнал завесите, за да приглуши светлината. Уил беше пуснал котката навън, за да не потърси по котешки ласка и така да ни смути.

- Готова ли си, скъпа? - Хав допря едната си ръка със Зед, а другата с баща си. Аз стоях свита в скута му и това стигаше за връзка с мен.

Преглътнах. Не исках да ги разочаровам.

Хайде да опитаме.

Единайсета глава

Позволих на много хора да влязат в съзнанието ми и това ми напомни за първия път, в който се разходих по бикини на обществено място. Страхувах се, че всички ще зяпат точно онези кътчета, които исках да останат скрити, но тогава осъзнах, че на другите изобщо не им прави впечатление и аз трябва да се захвана с работата. Усещането беше свръхестествено - усещах около себе си различната природа на момчетата, но най-ясно усещах присъствието на Хав, който се беше съсредоточил изцяло върху това да ме подкрепя. Сякаш отново ме носеше на ръце, но този път с мисълта си. Не бях дооценила тази негова страна и за малко щеше да стане прекалено късно. От самото начало знаех, че е грижовен, но се бях препирала с него почти през цялото време, вместо да му дам шанс да покаже по-добрата си половина.

Забавно е да се препираме, прошепна той в ума ми. Помисли си само за сдобряването и всичките це лувки след това.

Хав, обади се баща му, не се разсейвай.

Остави човека на мира. Току-що е намерил своята сродна душа, рече Уил. Усещах как смехът се надипли на вълнички през общия ни мислен разговор.

Казваш нарочно това, за да намери първо твоята приятелка, възрази Уриел. Като най-голям, аз ще искам предимството, което ми се полага.