Читать «Кристал» онлайн - страница 70

Какво?!

Иска да направи сделка за свободата на сина си.

Но ти къде си, щом не си с тях? В безопасност ли си?

Добре съм, но не съм сигурна къде се намирам. Мисля все пак, че съм на някакъв остров близо до Торчело, в дивата част на лагуната.

Появи се малка моторна лодка, тръгнала в моята посока. След себе си в калните води оставяше бяла диря като скоба. Чакай малко. Виждам, че една рибарска лодка се приближава към брега. Ще опитам да привлека вниманието им.

Ако не успееш, ще изпратя моторница, но ако тази лодка те качи, ще стане най-бързо. Ще известя останалите. Виктор и Трейс знаят как да действат. Връщай се възможно най-скоро.

Тъй вярно, сър.

Кристал, ти и аз - това са добри новини, наистина добри новини!

Въпреки че непрестанно се дракаме?

Най-вече защото непрестанно се дракаме.

Рибарят остана не по-малко изненадан от мен самата да ме открие изоставена на острова. Той галантно свали водоустойчивото си яке и ме уви в него.

- Как се озова тук? - попита ме. Беше банкер от Милано и не се беше спазарил за това странично пътуване по време на риболовната си почивка. Той дръпна надолу плетената си шапка, така че да покрие премръзналите ми уши.

- Бях гост на едно парти, което свърши зле.

Той цъкна с език и поклати глава.

- Имам дъщеря като теб. - Той нагласи мотора на обратно, за да може да отплаваме от брега. Докато говореше, размахваше ръцете си като диригент на оркестър. - Непрестанно я предупреждавам да внимава с кого се събира. Младите хора могат да са толкова глупави.

Искаше ми се да му посоча, че моята „лоша приятелка“ беше над осемдесет, но трябваше дълго да обяснявам. Просто исках да ме откара у дома, колкото се може по-скоро.

- Съжалявам, че трябва толкова много да се отклоните от пътя си заради мен.

- Няма нищо. Не всеки ден човек хваща русалки в лагуната.

Добрият спасител ме остави на малкия пристан близо до апартамента ни.

- Май си липсвала на някого - рече той и посочи Хав, който ме чакаше до рампата на брега с одеяло в ръка. - Ей, млади човече, постарай се да се грижиш по-добре за нея - можеше да умре на онзи остров!

- Вината не е негова - измърморих аз смутено, защото рибарят беше помислил, че Хав беше виновен. За щастие, укорът беше произнесен на италиански. - Моминско парти.

- Хм, ама и днешните момичета са едни. Други бяха в моята младост. - Той хвърли едно въже на Хав, който върза лодката за кея. - Внимавай, русалке. Има стъпало.

Хав ми протегна ръка и ме дръпна в прегръдките си. Притисна ме толкова силно до себе си, че едва успях да промълвя едно приглушено „благодаря“ на моя добър самарянин

- Благодаря ви, господине, че докарахте Кристал у дома. - Хав се пресегна надолу и се ръкува с рибаря. - Бихме искали да ви платим за неудобството - допълнителното гориво, ако не друго.

Рибарят разбираше английски, но отказа предложението.

- Няма нужда. Ето ви визитната ми картичка, в случай че имате въпроси за това къде я намерих. Някой трябва да понесе отговорност за случилото се. Това е престъпление! Да я зарежат там без палто дори!