Читать «Кристал» онлайн - страница 64

- Боя се, че е така. Аз съм некадърен савант.

В очите на Феникс проблесна гняв.

- Кристал Брук, ти не си некадърна! Никога вече не наричай себе си така!

- Добре, добре - засмях се и вдигнах ръце, за да се предпазя от нея. - Разбрах. Но все още не работя с пълна пара. Хав мисли, че има нещо нередно. Ако след сватбата още ми говори, може да опита да оправи не щата.

Новината ободри Скай.

- Искам да ти кажа, че дори да сипе обиди отгоре ти, той иска да те излекува. Той е лечител до мозъка на костите си!

Уха, ето това вече е нещо.

Феникс дръпна списъка с плана от ръцете ми

- Хайде да се залавяме за работа. Какво искаш да свършим за теб?

Девета глава

- Кристал, извинявай, че се усъмних в способността ти да организираш едно фантастично моминско парти. - Даймънд се облегна на балкона на контеса Николета, койго гледаше към градината, опасана със зидове. От двете страни на пътеката като часовои се възправяха кипарисите - почетна стража от частното пристанище, на което пристигаха и последните гости, а смехът им стигаше до нас, докато чакахме да ги посрещнем. Сестра ми изглеждаше прекрасно в сребристата вечерна рокля и нашата булчинска диадема. За себе си бях ушила небесносиня рокля без презрамки, така че и аз се чувствах доста специална, макар че ми беше малко студено.

Внимание: да ушия нещо с ръкави за другия път, когато ще ходя на зимно парти.

- Всичко стана много лесно, когато и контесата се включи. Впрочем, каква е нейната дарба? Не знам почти нищо за нея.

Даймънд взе да си играе с гривната и камъните уловиха огъня от факлите, които лумтяха ярко в пръстените от двете страни на главния вход. Откритите пламъци придаваха на мястото привкус от отминал свят, който отиваше отлично на ронещите се камъни на имението. Всички сгради във Венеция се разпадат заради морския климат. Домакинята ни и други подобни на нея собственици винаги е трябвало да водят битка с времето, за да видят кой ще спечели: ремонтите или разрухата.

- Знам, че е могъщ телепат, но у мен остава впечатлението, че вече не използва дарбата си много често. Има син, струва ми се, също савант, и внуци. Твърди, че вече е престаряла, за да се занимава с това, и оставя телепатията на по-младите. Веднъж ми каза, че положението й във Венецианското общество я удовлетворява, а за него не й трябва дарбата на савант, само разумни инвестиции, които с развитието на световната икономика са работа, запълваща ежедневието от сутрин до вечер.

Много ми харесваше отношението към живота на контеса Николета. По-късно щях да я попитам какво можех да направя, ако и на мен не ми се „занимава“ с дарбите на савантите. Макар да притежаваше дарба, тя живееше без да я използва и опитът й можеше да ми помогне в моето необичайно положение.

- Ей, Даймънд, това е просто.... Просто невероятно! - провикна се Ана, една от най-близките приятелки на Даймънд. Тя взе набързо стъпалата и прегърна силно сестра ми - Поздравления!

Благодаря, но всичко е благодарение на упоритата работа на Кристал - рече Даймънд щедро.

Ана ме целуна по бузите.