Читать «Кристал» онлайн - страница 63
Джос Стърлинг
- Ако искате да ме кастрите, моля - наредете се на опашката.
Феникс изпръхтя.
- Да те кастрим ли? Сигурно се шегуваш.
- Аз ще те поскастря - намеси се Скай, - но ето така: Браво, момиче! Не мога да повярвам, че някой, когото познавам, е излязъл на среща с най-страхотния актьор на планетата!
Развълнувах се и едва не се разплаках - беше толкова приятно да не ме съдят, да не ми се карат близките ми хора.
- Той не е чак толкова страхотен - измърморих аз и потърсих кърпичка.
- О, цветовете ти са толкова тъжни - рече Скай и ме прегърна. - Не се разстройвай, Кристал. Какво ти е причинил Стив?
Опитах да се засмея, но смехът заседна в гърлото ми като рибена кост.
- Не е Стив. С него всичко мина добре - просто е малко самовлюбен Но кой може да го вини? Славата му стига до небето, а аз, аз съм си просто аз.
Феникс доля кафе в чашата ми
- Значи някой от нас те е огорчил, така ли?
- Не някой - всички!
За миг очите на Феникс се замъглиха - използваше дарбата си, за да пресее мислите ми и така по-бързо да разбере какво се беше случило през изминалите няколко дни. Ако продължеше още нататък, можеше да замрази мислите ми, сякаш времето е спряло, но сега не това беше целта й - Хавиер Бенедикт: ти с и идиот!
Скай присви сините си очи.
- Какво е направил този път този шегаджия?
Покашлях се.
- Не мисля, че тогава се шегуваше. Нахока ме, че съм била изложила семейството на опасност.
- Нищо не проумявам. Разбирам, ако семейството ти е имало какво да каже по въпроса, но Хав? Връзката между вас е далечна - той е брат на твоя бъдещ зет.
Взех да чопля кроасана.
- Ами, аз и той... сложно е.
Лицето на Скай се озари от дяволита усмивка.
- Сложно ли? С Феникс много обичаме сложните неща.
- Миналата неделя двамата се целувахме.
- Какво! - изпищя Скай.
- Не, не, не така. Беше за пред камерата. Бяхме статисти във филма на Стив Хю.
- Аха. Връзката очевидно не е толкова далечна - Феникс ми се усмихна.
Време беше за изповед.
- Беше необяснимо, но много хубаво. Станахме нещо като приятели и тогава той се обиди заради срещата със Стив Хю.
- Сега вече случаят е ясен. - Скай скръсти ръце и размени поглед с Феникс. - Хав не би понесъл да види момичето си в прегръдка с момче, което го засенчва.
- О, Стив изобщо не засенчва Хав. Като за начало не притежава неговото чувство за хумор.
- Така ли? - Феникс едва се сдържаше да не се разсмее. - Хав е по-добър от един първокласен актьор? А той знае ли ти какво мислиш? Защото това може да го поуспокои малко и да го накара да спре да се държи като идиот заради няколко снимки.
- Ти... да не мислиш, че ревнува?
- За бога, сладкишче! И още как! - Тя възпроизведе провлачения говор на Хав и аз се усмихнах.
- Но ние не сме. сродни души или нещо подобно. Аз не мога да общувам с телепатия, затова никога няма да намеря своята.
- О, Кристал, това е ужасно. - Скай изглеждаше наистина разстроена заради мен. - Знаехме, че се чувстваш зле, и затова не използваме телепатия, когато ти си наоколо, но нямах представа, че е толкова лошо.