Читать «Кристал» онлайн - страница 66

Докато чакахме завръщането на моторната лодка, контеса Николета покани гостите от семейството в личната си всекидневна. Икономът ни сервира питиета и ние се отпуснахме, но не много, върху старинните мебели. Тъй като се уплаших да не би да заприличам на Златокоска в някой от нестабилните й столове, аз се упътих към рояла, за да разгледам семейните снимки. Както Даймънд беше казала, контесата имаше син. Имаше купища негови снимки: на една караше яхта, на друга ски, на трета беше застанал пред операта във вечерно сако. Доста спортна натура, макар да беше прехвърлил петдесетте.

Контесата дойде при мен край пианото. Ръката й - цялата в изпъкнали вени - стискаше дръжката на абаносовия бастун.

- Познаваш ли го? - попита ме тя.

- Не, но предполагам, че това е синът ви.

Да, Алфонсо. Той е настоящият граф на Монте Балдо, разбира се.

Във Венеция ли живее?

Тя подсмъркна.

- Живееше тук някога.

- О! И къде е сега? - Запитах се дали старата жена се чувстваше разстроена, задето единственото й дете я беше оставило сама в старостта й

- В затвора.

О-ха.

- Съжалявам.

- Няма за какво. Вината не е твоя, Кристал. - Ястребовосветлите й очи се насочиха към другите в  стаята, сякаш търсеха виновника сред тях. - Не му провървя.

Бях заинтригувана, че не използва „невинен“, но щеше да е много невъзпитано от моя страна да отвърна на щедрото й гостоприемство с натрапчиви въпроси. Винаги можех да проверя информацията за него в Гугъл. Арестуването на графа на Монте Балдо заради престъпления едва ли е останало незабелязано, без значение къде се бе случил епизодът. Реших, че ще бъде проява на такт, ако сменя темата.

- Контеса Николета, имах намерението да ви питам как живеете, без да използвате дарбата си?

- Какво искаш да кажеш? - Старата дама изправи рамката, която бях преместила.

- Ами, моята дарба е наистина жалка и аз не мога да общувам чрез телепатия.

- Така ли? - Тя се вгледа в лицето ми за момент. - Това ще е проблем.

- Да, вече е проблем. Прилошава ми, когато опитам. Даймънд казва, че живеете съвсем добре, след като сте се отказали да използвате способностите си на савант. Питах се, дали не бихте ми дали съвет, защото, изглежда, и аз съм в същата лодка, така да се каже, но не по свой избор?

Съжалих на мига, че я попитах. Устните на контесата се свиха, а очите й пробляснаха с презрение. Изведнъж бях захвърлена двеста години назад във времето и разбрах как се е чувствал някой селянин, навлякъл си гнева на графинята.

- Ние не сме в една лодка, Кристал! Даймънд греши. Аз използвам дарбата си непрестанно, както сама си на път да узнаеш. Просто хората не помнят, че съм го направила - това е разликата.

Поведението й ми се стори зловещо. Реших да се оттегля при сестра ми.

- Съжалявам, ако съм ви оскърбила, контеса. Мисля, че думите ви обясняват всичко.

Пръстите й сграбчиха ръката ми като нокти на птица.