Читать «Кристал» онлайн - страница 61

Джос Стърлинг

- За да може бракът между Трейс и сестра ти да бъде законен, той трябва да бъде регистриран и така той става предмет на обществения архив. Може да се обзаложим, че първото нещо, което всеки савант, който ни има зъб, би направил, е да открие всяка възможна информация за нея, а също и слабостите й Но не щеше ли точно тогава, слава тебе, алелуя, те удрят джакпота, защото виждат сестрата идиот, пльосната на първа страница на всички вестници да им казва къде могат да открият Даймънд. Спокойно можеше да нарисуваш едно кръгче за мишена на челото й. Колкото повече показваш себе си с тези щуротии да ставаш модел, толкова повече нещата ще се влошават.

Станах. Този разговор беше безсмислен. Той беше решен да ме държи отговорна за чужди действия. Дори не беше ме попитал дали смятам да продължавам по пътя към модните подиуми, а просто беше приел, че продължавам. Един съвет, малко съчувствие щяха да ми помогнат много, защото се чувствах толкова объркана.

- Благодаря, че ме изслуша, Хав. Много мило от твоя страна, че не подминаваш чувствата ми Все пак, вчера брах доста страх, докато се мъчех да се измъкна от глутницата репортери. Толкова е мило от твоя страна, че очакваш да живея живота си така, че ти и семейството ти да не бъдете обезпокоявани от нищо. -Хвърлих няколко евро на масата. - Трябва да се връщам.

Хав се изправи на крака.

- Кристал, това още не е свършило.

Погледнах го дълго и проклех чувството на привличане, което не можех да спра в негово присъствие. Положението беше безнадеждно, защото усещах, че се привързвам емоционално към него.

- Всъщност, струва ми се, че свърши.

През следващите няколко дни се чувствах напълно изолирана в дома си, като дете, което бяха наказали в ъгъла, затова, че е посмяло да наруши неписаните правила на савантите. Никак не ми помагаше и това, че собственото ми семейство не беше впечатлено от дебюта ми в пресата. Сестрите ми, включително и бъдещата булка, ме нарекоха безотговорна, казаха, че съм заплашила сватбата и сигурността им. За първи път от доста време майка ми си вдигна телефона, за да ми се накара едно хубаво. Оплакванията й се съсредоточиха върху това как съм накърнила семейната репутация. Оказа се, че семейството ни се славело с дискретността си сред савантските кръгове. Единствено братята ми Стийл и Питър бяха разтревожени, че съм била подлъгана от по-възрастен мъж. Не се разсърдих, когато ми се скараха, защото бяха на моя страна и малко се интересуваха от общественото внимание, което бях привлякла върху себе си. Е, наложи се два пъти да избягам от репортерите, които се мотаеха покрай магазина с надеждата да уловят още една снимка с мен и предполагаемия ми приятел. Но те добре знаеха каква беше действителността в този свят и когато Стив не се появи, решиха, че следващата гледна точка към историята трябва да бъде „бурната раздяла“ и останаха доволни от няколкото снимки, които щракнаха, докато си криех лицето зад слънчевите очила и пазарските чанти, минавайки край тях.

Това не беше най-добрата атмосфера, в която да продължа да организирам моминската вечер. Контеса Николета беше изключително щедра: беше наела първокласна група, за да може да потанцуваме след вечерята, а готвачът, явно, й беше гений. Бях опитала мострите, които сам донесе в магазина: просто се топяха в устата и караха вкусовите рецептори да танцуват румба. Венецианските украшения за коса и деликатните маски, които бяхме нарисували със синьора Кариера, също бяха готови. Идеята ни беше да направим изключение и да не носим обичайните шантави рокли, а вместо късите булчински воали, розовите тиари и крилцата на феи, които често момичетата носят на своите момински вечери, ние направихме фантастични ангелски маски с изкуствени скъпоценни камъни, бижута и специална корона за Даймънд с водопад от бяла дантела. Щяхме да изглеждаме прекрасно с вечерните рокли, съвсем на нивото на заобикалящата ни обстановка на най-елитния остров в лагуната.