Читать «Кристал» онлайн - страница 57

Тогава тълпата блъсна някого, той стъпи върху вълнистия шлейф и аз усетих, че роклята се сцепи, но съдирането не спря.

- Джон! Палтото ми! - извиках аз умолително и притиснах с лявата ръка долната част на гърба си.

Стив продължи да върви.

- Не спирай. Почти свърши.

Но на мен ми дойде до гуша от тази връзка между господар и слуга. Г невът ми умъртви обожанието ми към моя герой.

- Стив Хю, ако не искаш утре бельото ми да лъсне по вестникарските будки, спри веднага! - и аз се шмугнах под ръката му, и грабнах палтото от Джон, който бързаше да ме наметне с него. Той поне имаше хубав изглед към проблема. Наметнах палтото си, но с такъв замах, че да шибна най-настоятелните репортери през лицата. - Така. Сега вече можем да вървим.

Тръгнах с гневни крачки и високо вдигната глава напред. Един миг трябваше на Стив да осъзнае, че съм потеглила. Той се втурна да ме настигне, улови ме за ръката и ме завъртя към него.

- Беше великолепна, скъпа! - викна той силно, а сетне ми залепи една целувка по устните. Притисна се към ухото ми. - Сега ще трябва да избират какво да сложат на първа страница - това или превъзходното ти дупе.

Отпуснах се в ръцете му. Той не се опитваше да се възползва от мен в най-неподходящ момент, а се мъчеше да ми помогне.

- Благодаря ти - прошепнах му аз.

- За нищо - той потупа палтото на гърба ми точно върху оскърбителната цепка. - Не бива да се тревожиш - все едно е коя снимка ще изберат, и двете ще ме поласкаят.

Прибрах се в безопасния уют на стаята си в десет и трийсет и половин час по-късно чух Хав, Даймънд и Трейс да влизат. Вече бях признала пред Лили за злополуката с роклята, но тя ми каза, че това е без значение - стигаше да споменат в снимките, че почти са я свалили от гърба ми, след като са я раздрали. Според нея цялата история със Стив и сцепената рокля била много вълнуваща и ще помогне на дизайнерите да направят някои промени в линиите на моделите си.

Но за мен историята не беше никак вълнуваща. По-скоро се чувствах като голямото парче месо, което дават на животните в зоологическата градина на закуска. Ако можех чрез някакво вълшебство да изтрия всички дигитални снимки с мен, бих направила магията. Но знаех, че вече е прекалено късно и фотографиите се разпространяват по света. Бях проверила в интернет - още не ги бяха качили, но нямаше да е за дълго. Потърсих и други подобни гафове със съдрани дрехи на богатите и известните, за да се утеша, и намерих няколко далеч по-смущаващи от моите.

Даймънд подаде глава от вратата. Бях се сгушила в леглото по пижама.

- Здравей, Кристал.

Затворих лаптопа рязко.

- Как мина денят?

- О, чудесно, благодаря. Мирът и хармонията бяха възстановени.

До нея се показа Трейс.

- Беше великолепна. Толкова ми хареса да я гледам, докато работи.

- Да, Ди е невероятно способна. - Усмихнах им се сияйно, но усмивката ми крещеше „изкуствено, изкуствено!“ Само ако научеха.

- Здравей, сладкишче - Хав пъхна главата си в стаята. Ама какво ставаше? Това да не им беше пижамено парти.

- Здравей. Хареса ли ти в Рим?