Читать «Кристал» онлайн - страница 55

В главата ми започнаха да минават диви мисли Може и да бях паразит, но не бях безсилна. Ако исках да стана наистина зла, можех да объркам напълно малкото му пътуване във водите на общественото внимание. Представих си как се обръщам към следващия журналист и казвам: „Здравейте, аз съм Кристал. Знаете ли, че Стив обича да рита малки кученца и когато бил на десет, хвърлил хамстерчето на сестричката си в тоалетната и пуснал водата?“ Това щеше да е лъжа, но цяла седмица след това щеше да му се наложи да погасява слуховете, докато се забравят.

И щеше да заведе дело срещу мен.

Не че щях да кажа нещо толкова глупаво - просто се наслаждавах от усещането да флиртувам с ръба на пропастта. Хав щеше да разбере шегата. Отсега нататък, щом погледна новия брой на някое клюкарско списание и видя как приятелката на някоя известна личност го стиска за ръката, винаги щях да се питам дали не замисля камикадзе, за да стане реална.

Стив прекъсна за миг разговора си с местния кмет и погледан часовника си - една от онези играчки, които струваха доста скъпо. Моята „златна“ гривна се продаваше за двайсет евро. Питах се дали присъстващите щяха да усетят разликата? Сигурно си имаха бавачки, които ги учеха на подобни неща, още преди да са научили азбуката. Стив въздъхна и сложи ръка на раменете ми

- Много жалко наистина, господин Букари, но чакат Кристал на друго парти, а аз обещах да я придружа до там.

Кметът каза много ласкателно и много италианско, че красивите момичета винаги се търсят.

- Да, знам. Аз самият срещам трудности да я опазя от други мъже. - Стив целуна опакото на ръката ми и от устата му думите прозвучаха нарочно, сякаш двамата бяхме двойка.

Кметът ми хвърли един поглед.

- Та ти си Стив Хю! Няма да имаш проблем да опазиш приятелката си. Ако и ти имаш проблем, тогава за нас, останалите, няма никаква надежда! - Малката групичка около кмета се засмя на остроумието.

Изпълних ролята си и като се облегнах на ръката на Стив, придадох си подходящо захласнат вид за случая. И наистина, все още бях захласната по него, но само когато си представях екранното му присъствие, а не мъжа до мен. Какво говори това за мен? Повърхностна?