Читать «Кристал» онлайн - страница 56

Върнахме се обратно в гардероба. Стив ме огледа от главата до петите и изражението му стана сериозно.

- Сложи си малко гланц на устните и без палто.

- Моля?

- За глутницата журналисти, захарче. Нали за това дойде?

Сигурно за това бях дошла, но краката ми не бяха студени, бяха станали ледени. Дали добре бях премислила всичко? Не. Оставих се Лили да ме принуди да участвам в това, без да ми даде време да помисля. Втурнах се да гоня някаква мечта, която не бях сигурна, че искам.

Без палто ли? Ще замръзна.

- Всичко ще свърши за минутка. Асистентът ми ще го вземе. - Той посочи един млад мъж, който седеше в стол край вратата и чакаше. Той изпълняваше едновременно две роли и беше също и негов охранител. - Джон, моля те, вземи палтото на госпожица Кристал.

- Брук, казвам се Кристал Брук.

Но Стив беше прекалено зает да проверява как му стои косата, за да ме чуе, но охранителят ми отговори.

- Ще се погрижа за палтото ви, госпожице Брук - рече той и ми се усмихна мило.

- Благодаря, Джон. - Приведох се по-близо - в негово лице усетих съюзник. - Той често ли върши такива постъпки?

- Непрестанно, госпожице. Но ще свикнете.

Засмях се и поклатих глава.

- Втори път няма да ме уловиш как оставям дупето ми да замръзне заради едната известност. Правя го заради Лили.

Охранителят ми се усмихна, но видях, че не ми повярва. Допусках, че в жадния за известност свят на Лос Авджелис думите му бяха равностойни на обета на закоравял пияница, който казва, че повече няма да докосва чашката.

- Готова ли си? - попита ме Стив, а в това време аз мушнах гланца в дамската си чантичка.

- Винаги готова!

- Пресата ще иска да научи името ти. Предполагам, че Лили вече го е дала на секретаря ми?

Така ли? Изобщо нямах представа как ставаха тези неща.

- Предполагам.

Стив обви ръката си около мен.

- Ще минем бързо през тях. Усмихвай се и се помъчи да изглеждаш така, сякаш сме добри приятели. Разбра ли?

Още една изигран епизод в живота му на актьор. Колко тъжно.

- Разбрах.

Излязохме от уединението на гардероба и се насочихме право към бурята от светкавиците на фотоапаратите.

- Ей, Стив, как върви филмът?

- Отлично, момчета, благодаря - отвърна Стив.

- Кристал, Кристал, погледни насам, съкровище!

Тъй като не очаквах, аз извърнах глава към посоката, от която дойде викът. Вече знаеха коя съм. Вероятно приличах на сепнат заек.

Усмихвай се, глупачке, рекох си аз.

Репортерите се нахвърлиха върху нас. Името ми отскачаше от всички страни като пинбол. Този път ръката на Стив наистина ми вдъхна увереност.

- Оставете малко място на момичето да диша! - пошегува се той.

- Стив, какво каза Джулиан, когато научи за новата ти връзка? - провикна се друг репортер.

Стив сви рамене.

- Защо не я попитате? Вижте, момчета, с Кристал трябва да тръгваме. Чакат ни.

- Кристал, какво ще кажеш за слуха, че ще правиш кариера като модел на „Пейдж 3“?

Какво!

- Истина ли е, че си на петнайсет?

О, боже.

- Не им обръщай внимание - прошепна Стив, а хватката на ръката му се стегна от гняв. - Търсят сензация. Джон, запомни кой зададе магарешки въпрос и го изтрий от списъка ни.